2015 г. е година на стабилност за България, икономическият растеж отново е налице, инвестициите в икономиката също нарастват
Това заяви президентът Росен Плевнелиев на традиционна среща с посланиците на държавите членки на ЕС, акредитирани у нас, съобщи прессекретариатът му.
Държавният глава изрази надежда през 2016 г. политиците да бъдат активни и реформите в страната да продължат.
Като важни реформи, по които беше постигнат сериозен напредък, президентът открои реформите в пенсионната система, енергетиката и в сектор "Сигурност". "Още през 2012 г. обещах на българските граждани да проведем реформата в сектор "Сигурност", постигнахме пълен консенсус по този въпрос на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Днес тя е факт и специалните служби вече работят съобразно законови разпоредби – нещо, което години наред не се беше случвало", коментира държавният глава. Той посочи и въвеждането на дуалното професионално обучение като важна стъпка за промяна в българското образование.
"Реформа на реформите" - така Плевнелиев определи реформата в съдебната система. Той изрази надежда промените в Конституцията да бъдат гласувани в Народното събрание, но очаква съдебната реформа да не приключи само с измененията в основния закон. През 2016 г. е ключово да се реформират системите на здравеопазването и образованието, подчерта още държавният глава. Той добави, че ще продължи да полага усилия реформите в България да не се отлагат.
Бежанската вълна също беше във фокуса на разговора. България стриктно прилага европейските правила при охраната на външната граница на ЕС и регистрира бежанците, които влизат в страната. "Оградите са временно решение", посочи Плевнелиев, според когото всички държави трябва да прилагат общ подход за справяне с миграционна вълна, да охраняват добре външните граници и да изработят механизъм за разграничение между бежанци и икономически имигранти.
Президентът изрази очакване, че Народното събрание ще вземе през януари 2016 г. положително решение за въвеждането на електронното дистанционно гласуване, което беше подкрепено от българските граждани по време на проведения през октомври референдум по този въпрос.
Плевнелиев припомни и дългосрочните цели на България до 2020 г., като изрази надежда те да се случат и по-рано – до средата на 2018 г., когато страната ни поема председателството на ЕС. Сред тях са пълноправно членство в Шенгенското пространство и влизане във валутния механизъм ERM2, преходен за членство в Еврозоната.
Държавният глава посочи още, че през 2016 г. България има възможност активно да определя активно регионалния дневен ред. До юни 2016 г. страната ни председателства Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, а през септември догодина България ще бъде домакин на срещата на президентите от Групата "Арайолуш". Очаква се за участие в срещата на най-високо равнище у нас да пристигнат 11 държавни глави на страни от ЕС.
