От КТ „Подкрепа“ искат преразглеждане на методиката за определяне на настоящата линия на бедност
КТ Подкрепа се обяви "за" изготвянето на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната. По повод предложението на Министерство на труда и социалната политика от синдикалната
организация посочват, че МРЗ трябва да гарантира равно третиране. "Ние смятаме, че определянето на едно национално равнище на минималното възнаграждение е подходът, който трябва да следваме.
Регионални МРЗ крият редица опасности, чието приемане е неоправдано. Статистиката показва, че в ЕС по-голямата част от държавите прилагат тъкмо национални минимални работни заплати." Това се казва
в становище на синдиката за определяне размера на минималната работна заплата за страната.
Предложението е "размерът на средната работна заплата за страната за последната година, за която са налични статистически данни, обявени от Националния статистически институт", а мотивът – че така
ще се избегнат сезонните влияния върху средното равнище на работната заплата за страната.
От синдиката поискаха още да бъде преразгледана методиката за определяне на настоящата линия на бедност, понеже тъй като не гарантира покриване на основните жизнени нужди.
Предлага се също границите, които се определят от отношението на МРЗ към СРЗ, да бъдат 40-60% вместо 35-55%.
Данните за работна заплата от 2000 г. до момента показват, че долна граница от 35% в големи периоди задава по-ниско равнище на МРЗ от прилаганото. Т.е. статистиката не потвърждава изразеното в
работната група мнение на една от бизнес организациите, че и понастоящем МРЗ се движи в тези граници, се казва в становището на "Подкрепа". Особено в периода след 2011 г. разликата достига до
повече от 66 лв. по-ниска долна граница.
От синдиката подчертават, че МРЗ следва плътно линията на бедност, определяна от МС. Този подход води и до разрастването на групата на работещите бедни. Според последните данни, публикувани от
Евростат за 2013 г., съотношението между МРЗ и СРЗ е следното: официалното равнище на безработицата в България при МРЗ 39% от СРЗ към 2013 г. е 13%. За сравнение, безработицата в Словения е 10,1%,
Литва – 11,8%, Малта – 6,4%. При всички тези примери безработицата е под българската, макар че делът на МРЗ е по-висок.
По-високото равнище на дела на МРЗ от средната работна заплата не води до негативни икономически резултати. Напротив – икономическите показатели на държавите, в които съотношението между
минималната и средната работна заплата е по-високо, се радват на по-благоприятно развитие, категоричнти са синдикалистите. Те наричат "неприемливо дълги" периодите, в които МРЗ е значително
под линията на бедност.
Едно от опасенията, свързани с ръста на МРЗ, е, че той би могъл да доведе до увеличаване на безработицата. В редица изследвания, базирани на иконометрични модели, тази теза не намира потвърждение.
Напротив, има немалко анализи на международни експерти, които показват обратен ефект в някои държави. Българският опит също не регистрира ръст на безработните лица, след увеличение на МРЗ, се казва
още в становището.
Най-сериозното процентно увеличение на МРЗ за периода след 2000 г. е регистрирано през 2005г. – 25% ръст. Според конвенционалните днес икономисти, тази промяна би трябвало да води до сериозен срив
в броя на заетите. Данните обаче не показват подобна реакция. Напротив – през 2005г. средният брой на наетите лица се увеличава с 1,2%. Макар че през 2006 г. МРЗ се увеличава още веднъж, данните за
заетите са още по-категорични – ръст от 4,2%.
