Най-голям дял от стажантите, получавали пари за труда си - 56% - посочват минималния размер в анкетата - между 100 и 300 лева
Само 17% от българските работодатели са на мнение, че стажантският труд не трябва да се заплаща. Още 37% мислят, че възнаграждение трябва да се осигурява само за хората, които остават във фирмата повече от три месеца. На практика около 45% от фирмите не плащат на стажантите си. Над 20% изобщо не могат да си позволят разходите за стажант.
Това показва проучване на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 512 работодатели и 587 млади хора - стажанти и кандидати за стаж.
Нито един човек от стараната на стажантите пък не е посочил, че би работил без възнаграждение. От тях 53% вярват, че заплата трябва да получават независимо от срока, за който стажуват, а 47% мислят, че тя е задължителна, ако стажът е над три месеца. В същото време, 55% от стажантите декларират, че не са получавали заплащане за труда си, 25% са работили на трудов договор, а 20% - на граждански договор с хонорари.
Най-голям дял от стажантите, получавали пари за труда си - 56% - посочват минималния размер в анкетата - между 100 и 300 лева. Над 500 лева са получавали като стажанти едва около 11% от хората.
Една трета от работодателите осигуряват служебен компютър и работно място на стажантите, а други 31% включват обучението на новите хора в допълнителните придобивки. Близо 90% от българските фирми предлагат или са предлагали стажантски места, като 26% от тях имат собствена стажантска програма. Само 11% ползват пълно или частично финансиране по държавните програми, а други 11% все още не са, но се интересуват от тази възможност.
Общо 71% от анкетираните работодатели са имали стажанти през последната година, като 41% от стажовете са били за по един месец. Останалите са посочили аргументацията си да не приемат стажанти. На първо място е липсата на финанси, а след това неяснотите в закона по отношение на стажантския труд, липсата на качествени кандидати, несериозното отношение на младите хора към работата и необоснованите им претенции.
Най-честите оплаквания на стажантите за времето на стажа им е, че не са имали ментор и се е налагало да се самообучават. Това посочват близо една четвърт от анкетираните. Още около една пета не са получавали задачи въпреки желанието им, а 16% са вършили предимно нискоквалифицирана работа, която не е по специалността им. Най-лоша оценка получават работодателите за това, че недопускат стажантите в екипната работа и в процеса на взимане на решения. Само 1% от стажантите твърдят, че са напълно доволни от стажа и че всичко им е харесало.
От своя страна, работодателите оценяват представянето на стажантите си предимно като добро (36%) и средно (23%). Отличните оценки са сравнително малко – 7% от всички, а лошите само 3%.
Работодателите оценяват най-високо желанието за придобиване на нови знания и умения у младите хора, амбицията им за професионално развитие и дигиталните им компетенции. Най-критични пък са към трудовите навици, уменията за справяне в ситуации на конфликт и способностите за креативно и иновативно мислене на стажантите.
Младите хора имат значително по-висока самооценка за представянето си. Мнозинството от тях оценяват представянето и развитието си по време на стажа като отлично, много добро или добро. Най-голям ефект от стажуването младите хора усещат при придобиването на практически знания и умения, различни от тези в университета или училището. Младежите си поставят отличен и на уменията си да се сблъскат с реални ситуации в практиката и да отстояват позицията си, както и комуникационните си способности и уменията си за работа в екип.
