Един от проблемите пред работодателите е т.нар. head hunting
Законовата уредба не е достатъчно добра за предотвратяване на имуществени и парични щети и нарушаване на търговската тайна. Това показва експресна анкета сред членовете на БТПП за взаимоотношенията
на работодателите с наетите служители. Само 27% от анкетираните работодатели считат, че има добра регулация в тази сфера. Основната част от представителите на бизнеса, участвали в анкетата (73%) са
на мнение, че законовата уредба не е достатъчно добра, за да се предотврати материални вреди и нарушаване на търговска тайна от страна на служители.
На въпроса дали са търсили съдебна защита в такива случаи, преобладаващият дял от фирмите (65%) отговарят отрицателно. Сложността на материята и бавното съдебно производство обезмислят търсенето на
съдебна защита, посочват като обяснение някои от анкетираните работодатели.
В проучването, осъществено по електронен път през периода 17-19 март 2014 година, участват 141 представители на бизнеса от различни сектори на икономиката.
Допитването показа, че пречка за преобладаващата част от анкетираните (76%) е "изтичането" на обучените им специалисти, в които са вложили ресурси, към конкурентни фирми. Тук опасенията са свързани
предимно с нелоялната конкуренция.
Повечето работодатели (68%) са посочили, че са пострадали от разкриване на търговска тайна или са понесли парични и имуществените щети от действия на служители. Законодателството не е достатъчно
съвършено след като толкова фирми са имали такива затруднения. Същевременно, делът на фирмите, които са отбелязали, че не са срещали затруднения от този характер, е 32%.
Основната част от работодателите (63%) извършват проверки преди наемане на работа (включително в интернет и социалните мрежи), за да са по-добре осведомени за кандидатстващите. Разговорът с
предишен работодател също е предпочитана мярка от около половината от членовете на БТПП (47%). Приблизително 37% са посочили и изискването на препоръка като практика при назначаване на нов
служител.
Категорично ползването на т.нар. детектор на лъжата (полиграф) не е разпространено сред фирмите – няма фирма, която да е посочила, че го е използвала. Подобно средство е изключение – подходящо е
само при определени случаи и в тясно специализирани сфери (напр. сигурност, охрана и др.).
