Разбивали ги да крадат железа от галериите
Над 70 затворени преди 20 години уранови мини трябва да бъдат запечатани отново. Това съобщиха за "Монитор” от държавната "Екоинженеринг-РМ”, която ги стопанисва.
Съгласно сигнали от местните управи, МВР и центъра за радиационна защита към МЗ до момента са установени отворени след затварянето им при ликвидацията минни изработки от бившите уранови мини в
районите на 17 общини - Смолян, Наречен, Хасковски бани, Велинград, Монтана, Костенец, Самоков, Рила, Сливен, Твърдица, Разлог, Сандански, Симитли, Белица, Тетевен, Мъглиж и столичния район
Кремиковци.
По време на обследване през юни 2016 г. е установено, че всичките 78 мини не са запечатани, през миналата година от фирмата са успели да затворят отново само 5 като предстои те да бъдат приети от
междуведомствена комисия.
От началото на 2017 г. се подготвя договор за възлагане изготвянето на работни проекти за затваряне на още 36 от минните изработки, намиращи се в 7 от горепосочените общини, като е обявена
обществена поръчка за затварянето на други 14 в районите на Монтана, Разлог, Симитли, Сандански и Костенец.
По думите на управителя на "Екоинженерин-РМ” Луко Маринов, несериозно е да се говори за нелегален добив на уран. "Мините се презатварят, защото циганите са влизали да вадят от там скрап”, поясни
той.
По данни от дружеството не са предвиждани средства за поддръжка и недопускане на попадане на замърсени води в други водоносни пластове. През последните три години за мониторинг на обектите от
закрития уранодобив от "Екоинженеринг-РМ" ЕООД са усвоени 640 400 лв. За 2014 г. сумата е 166 663 лв. за 2015 г. - 206 403 лв. и за миналата - 267 330 лв. За настоящата година в програмата на
фирмата за мониторинг на обектите от закрития уранодобив са планирани 267 600 лв.
Всички уранови мини (участъци и обекти от бившето ДСО "Редки метали”) са ликвидирани в периода до 1997 г. Затварянето е извършвано от дружествата обособени в системата на бившето ДСО "Редки
метали".
Според доц. д-р Александър Луканов, специалист по геология, работещ в момента Япония, въпросът опира до контрола. "През 90-те години на миналия век катедрата "Инженерна геоекология” на
Минно-геоложкия университет участва в изготвяне на експертизи за състоянието на урановите мини. След ликвидацията обаче на уранодобива у нас връзката на научните среди с мините е изгубена.
От около 20 години насам нямаме информация за състоянието им и никой държавен орган не ни е търсил за съдействие при мониторинга на тези процеси”, уточнява доцентът.
Относно проблема с наднормените количества уран открит в питейната вода доц. Луканов обясни, че няма актуална хидрогеоложка карта на страната. Такава последно е правена преди около 30 години и
въобще не е ясно какво е съвременното хидрогеоложко състояние около старите мини.
Наблюдението на шахтите правено през пръсти
В периода 1992-1994 г. е набелязана мониторингова програма, но тя фактически е изпълнявана до определен момент. След като са установили, че във водоизточниците стойностите на урана са устойчиви, се
решило на практика да не работят по нея според правилата, обясни за "Монитор” доц. Стефан Стойнев, ръководител на катедра "Хидрогеология и инженерна геология” в МГУ.
Урановата е добивана у нас по 2 начина. Единият - по класическия способ с минни галерии или открити рудници. Другият е геотехнологичен добив, при който се правят сонди - от едната се нагнетява
киселина, а от другата се издърпва вече разтвореният от нея природен уран- В района на Симитли са се прилагали всички способи, като имало и 2 открити малки рудника, уточни той.
Според доцента от МГУ по-рисков за водоносните слоеве е геотехнологичният добив. По думите му обаче ликвидацията на бившите уранови мини е извършена според изискванията.
