В Африка социалната защита се е превърнала в задължителна тема на предизборните дебати
В конституциите и законите на страни като Кот д’Ивоар и в Демократична република Конго здравната застраховка се третира дори като приоритет. Но разрастването на неформалниЯ сектор, както и политическата и финансовата немощ на държавата, пречат на конкретните действиЯ. Въпреки това експерти и асоциации продължават да търсЯт решениЯ.
През 2005 г.след първия демократичен референдум от почти четирийсет години насам, Демократична република Конго вписа в новата си Конституция гарантиране на медицинска помощ и продоволствената сигурност. По-рано, през октомври 2001 г., под въздействието на президента Лоран Гбагбо парламентът на Кот д’Ивоар ратифицира създаването на система за Всеобщо здравно осигуряване (ВЗО). Само година по-късно в страната избухна конфликт, оказал се продължителен, и въвеждането на ВЗО бе отложено за неопределено време.
Втората африканска страна, поела по този път, е Руанда. Но там системата ВЗО все още не действа, тъй като местните власти провеждат консултации с външни партньори и по-точно с Международното бюро по труда (МБТ) и Световната здравна организация (СЗО). Разбираем ход, тъй като в член 22 на Всеобщата декларация за правата на човека, с който се утвърждава правото на всяко човешко същество на социална сигурност, се посочва, че за изпълнение на социалните си задължения държавите трябва да впрегнат целия свой ресурс, но и да ползват международното сътрудничество.
Според Международната организация по труда (МОТ) едва 5% до 10% от работещите в Африка имат социални осигуровки и е налице влошаване на положението през последните двайсет години. Организацията подчертава, че около 80% от населението няма достъп до основни медицински грижи. Разходите за здравеопазване представляват средно 4,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите от континента, докато този дял е съответно 6,4% в Азия, 8,8% в Латинска Америка, 16,6% в Северна Америка и 24,8% в Европа. Въпреки че някои страни успяват да заделят 9% от бюджета си за здравеопазване, каквото е и изискването на СЗО, проблемът за адекватно използване на средствата продължава да е на дневен ред, припомня доктор Шарл Реймон Доту, консултант на Обединените нации.
В повечето страни от Африканския континент икономиката се крепи на раздутия неформален сектор – далавери и работа на черно, а това възпрепятства въвеждането на обща система за социална защита.
Единствено работещите на трудов договор и държавните служители, които представляват средно едва 10% от работещите в различните страни, се ползват от нея. През 70-те години повечето от икономистите и кредиторите смятаха, че икономическото развитие автоматично ще доведе до подем в светлия сектор (трудови договори) и широко разпространение на здравното осигуряване. Тези прогнози се оказаха погрешни.
Възможностите на държавите за финансова намеса намаляха вследствие кризата с дълга, срива на цените на суровините, слабите данъчни приходи, лошото управление и препоръчваната от международните кредитори политика на строг контрол (Световната банка и Международния валутен фонд, Европейската общност). Инфраструктурите в здравеопазването (болници, диспансери, квалификация на лекарите и пр.) се разпаднаха, разклащайки доверието на населението в публичната власт.
Вследствие на това дейностите по здравеопазването доста често се осъществяват благодарение на международната солидарност и посредничеството на големите хуманитарни организации, неправителствените организации, както и главните специализирани агенции на Обединените нации и по-точно Световната здравна организация.
Заможните градски слоеве се осигуряват за своя сметка. Бедните нямат финансовата възможност да мислят за здравно осигуряване и харчат пари за здравни услуги едва когато нещата станат наложителни.
Габон е сред малкото страни в Африка, където положението е относително задоволително по отношение на социалното осигуряване. Този положителен факт се обяснява най-вече със съществуването на миннодобивна (добив на петрол) и горска промишленост с висока рентабилност.
Влошаването на социалната защита на целия Африкански континент контрастира още по-силно със заявените от младите африкански държави амбиции през първите години от независимостта им. Новите политически сили бяха заложили държавата-закрилница в основата на своите програми. Впрочем това беше основното искане на борбата срещу колониалната администрация: синдикатите във франкофонска Африка се бореха за разширяване на социалните придобивки, от които се ползваха специалистите от метрополиите.
Пропастта между осигурени и неосигурени става все по-дълбока. Липсата на надеждна информация и задоволителни преценки не позволяват да се подготви ефикасна реформа на социалната защита. Повечето от тях (международните институции) финансират напосоки, смята той и изтъква липсата на координация. Така например, докато Световната банка се стреми да развие осигуряването на лицата за тяхна сметка, то СЗО и МОТ се опитват да подкрепят взаимоспомагателните каси.
