По инициатива на българския премиер още тази година ще се проведе среща на министър-председателите на държавите, през които минава Коридор №VІІІ
Министрите на транспорта на България, Македония, Албания и Италия, гръцкият посланик в Албания и представителят на Европейската комисия подписаха днес в Тирана съвместна декларация в подкрепа на развитието на Коридор №VІІІ. Това стана по време на неформалната среща на министрите на транспорта на страните-участнички в Общоевропейския транспортен коридор № VІІІ - България, Италия, Албания, Македония и Гърция. В декларацията се призовава Европейската комисия и международните институции да приемат проектите по Коридор №VІІІ като свои приоритети, включително и по отношение на осигуряването на различни форми на финансиране за проектите - съобщи вицепремиерът Николай Василев. Министър Василев беше на тридневно посещение в столицата на Албания, Тирана, където днес взе участие в неформалната среща на министрите на транспорта на страните-участнички в Коридор №VІІІ. Разговорите се проведоха по инициатива на министъра на транспорта и съобщенията на Република Албания Спартак Почи. Министър Василев съобщи на своите колеги, че по покана на премиера Симеон Сакскобургготски още тази година ще се проведе среща на министър-председателите на държавите, през които минава Коридор №VІІІ. На нея ще бъдат обсъдени и предприети следващите конкретни мерки за развитието и експлоатацията на Коридора. В речта си Николай Василев акцентира върху ролята на транспортната инфраструктура за привличането на повече инвестиции в икономиката на всички балкански страни. Министър Василев подчерта, че за България има два основни приоритета. Единият е изграждането на пътната инфраструктура по протежението на Коридор №VІІІ - процес, който е в напреднала фаза и до 1-2 години може да очакваме добри пътища между Тирана, Скопие, София, Бургас и Варна. И вторият приоритет е изграждането на железопътната линия от София до Скопие, а в последствие и от Скопие до Тирана.
Инициативата за създаване на транспортен коридор "Запад-Изток" по направление Италия - Албания - Македония - България и свързването му със страните от Кавказкия регион и Близкия Изток възникна през 1990 г. и беше регламентирана с Протокол от срещата на министрите на транспорта на Албания, Македония и България /София, 19-20 ноември 1991 г./. Впоследствие към тази инициатива се присъединяват Италия и Турция, а на по-късен етап и Гърция. На втората Общоевропейска конференция на министрите на транспорта, състояла се на остров Крит през 1994 г., Коридор VІІІ е включен в системата на Общоевропейските транспортни коридори. Третата Общоевропейска конференция на министрите на транспорта, проведена през 1997 г. в Хелзинки, потвърждава неговото значение за развитието на Общоевропейската транспортна система. Значението на Общоевропейския транспортен коридор VІІІ нарасна значително в международен аспект след провеждането на срещата на министрите на транспорта от девет страни /Бургас, 1-3 септември 1997 г./ за развитието на трансконтиненталната връзка "Европа (Коридор VІІІ) - Азия", тъй като Коридорът осигурява най-пряката връзка между Южна Европа и Средиземноморието към Кавказ, Централна Азия и Далечния Изток. Направлението на Коридора гарантира неговото взаимодействие с още три Общоевропейски транспортни коридора. На българска територия Коридорът прави връзка с Коридор ІV (Видин-София-Пловдив-Истанбул/София-Кулата-Солун), Коридор ІХ (Русе-Бяла-Димитровград-Александруполис) и Клон С на Коридор Х (Ниш-София-Истанбул по Коридор IV), като трасетата на коридори VIII и IV съвпадат в участъка София-Пловдив, а същият участък представлява директно продължение на Коридор X по направлението Ниш - София - Пловдив - Истанбул. На македонска територия, при Скопие, Коридорът се пресича с основното трасе на Коридор X (Залцбург-Любляна-Белград-Ниш-Скопие-Велес-Солун).С цел създаването на правната рамка на сътрудничеството между Албания, България, Македония, Турция, Гърция, Италия и Европейската комисия за изграждането и експлоатацията на Коридор VІІI на 9 септември 2002 г., в гр. Бари (Италия), беше подписан Меморандум за разбирателство за развитието на Общоевропейския транспортен коридор VІІІ. С Решение на Министерския съвет № 589 от 30 август 2002 г. за одобряване на Меморандума, той влиза в сила в Република България от датата на неговото подписване.Целта на Меморандума е да съдейства за координираното проучване и развитие на главната и помощната инфраструктура по направлението на Коридора, за прилагането на общи технически правила при развитието и експлоатацията на Коридора от всички страни, за въвеждането на някои улеснения при преминаването на граничните преходи и др. Съгласно чл. 2 от Меморандума главното направление на Общоевропейския транспортен коридор VIII свързва Бари/Бриндизи-Дурас/Вльора-Тирана-Кафасан-Скопие-София-Пловдив-Бургас/Варна.
Коридорът включва също така:
· пътната връзка Орменион-Свиленград-Бургас, осъществяваща връзка с Коридори ІV, ІХ и Трансевропейската мрежа;
· Бяла/Горна Оряховица-Плевен-София, осъществяваща връзка с Коридори ІV и ІХ;
· Кафасан-Капстиче/Кристалопиги, осъществяваща връзка с Трансевропейската мрежа.
Изграждането на проекта за Общоевропейския транспортен коридор VIII, както и неговата фактическа реализация не по-късно от 2007 г, бяха основна част от програмата на италианското председателство на ЕС през 2003 г. в областта на транспорта. Приоритетите на италианското председателство на ЕС за 2003 г. бяха изложени на неформалната среща на министрите на транспорта и съобщенията на страните-членки на ЕС и асоциираните страни на 3-5 юли 2003 г. в гр. Неапол, Италия. По инициатива на Министерството на транспорта и съобщенията на Република България и предвид ускоряването на изграждането на липсващите участъци по протежение на Общоевропейския транспортен коридор VIII, бяха подписани двустранни декларации с Република Албания и Република Македония.Двустранната декларация между Министерството на транспорта и съобщенията на Република България и Министерството на транспорта и съобщенията на Република Албания, подписана по време на официалното посещение на министъра на транспорта и съобщенията на Албания в България на 13-15 юни 2003 г, беше представена на неформалната среща на министрите на транспорта и съобщенията на страните членки на ЕС и асоциираните страни на 3-5 юли 2003 г в гр. Неапол, Италия.По подобен начин декларацията, подписана през септември 2003 г. с Република Македония, беше представена на неформалната среща на министрите на транспорта на страните-участнички в Общоевропейския транспортен коридор VIII в гр. Бари, Италия, на 18 септември 2003 г. Предвид значителните финансови ресурси, необходими за изграждането на липсващия участък на железопътната линия по Общоевропейския транспортен коридор VIII между Република България и Република Македония, декларацията беше подписана и от министрите на финансите на двете страни.
Развитие на Общоевропейски транспортен коридор VIII
на територията на Република България
Общата дължина на Общоевропейския транспортен коридор VIII е между 1220 и 1350 км., в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. На българска територия дължината на пътната част на Коридора е 631 км, а изградената железопътна част е 747 км. Това означава, че около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктурата на Коридора са на територията на нашата страна. Инфраструктурата е изградена и е в експлоатация. Единственият неизграден български участък по Коридора е железопътната линията от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км, чието строителство започна през 1998 г. Съществуващата транспортна инфраструктура в България, обслужваща Коридора, е развита и е в добро състояние. Пристанищните комплекси в Бургас и Варна имат необходимия капацитет и са в състояние да посрещнат и обработят товарния трафик, който се очаква да преминава по протежение на Коридора. Те притежават мощности за специализирана обработка на насипни и генерални товари, на контейнерни и Ро-Ро превози. Добре работи и железопътният ферибот във Варна, свързващ страната ни с пристанищата в Иличовск, Украйна и Поти, Грузия. За нашите две морски пристанища са разработени генерални планове за бъдещото им развитие, позволяващи тяхното разширение и модернизация през следващите години и поемането на допълнителен товаропоток по направлението на Коридор VIII и връзката с Коридора ТРАСЕКА.Основен приоритет в развитието на железопътната инфраструктура по трасето на Коридора е изграждането на железопътната връзка между Гюешево (Република България) и Беляковци (Република Македония). За целта със средства на Програма "ФАР" през 1998 г. се проведе международен търг и започна строителството на един от етапите за този проект. Етапът включва преустройството на сградите на гара Гюешево и изграждане на нови сгради, свързани с бъдещото предназначение на гарата като обща международна гранична гара на Република България с Република Македония. В тази връзка министрите на външните работи на двете страни през март 1999 г. подписаха Спогодба, с която се регламентира статутът на гара Гюешево като обща гранична гара и се регулира създаването на пряка железопътна връзка между София и Скопие, като елемент от Коридор VIII.В началото на 2000 г. се проведе търг за доизграждане от българска страна на свързващият железопътен тунел "Деве баир". Предстои провеждането на търг за изграждането на железопътна връзката между гара Гюешево и тунела. Тези проекти се финансират изцяло със средства, предвидени в държавния бюджет. Предвижда се цялостното завършване на железопътния тунел да стане до края на 2004 г.Българската страна използва всички възможности за представяне на проекта на международни срещи и форуми за осигуряване на необходимите инвестиции за изпълнение на проекта на македонска територия. Като целта е по-бързото изграждане на железопътната линия по протежение на Общоевропейския транспортен коридор VІІІ.Предвижда се също така развитие на интермодалния /комбинирания/ транспорт по Коридора. За целта в София се планира изграждането на съвременен терминал за обслужване на интермодални превози. Съчетан с контейнерните терминали във Варна и Бургас, както и с Ро-Ро терминалите на тези пристанища, той ще бъде елемент от една цялостна система за реализация на интермодалния транспорт по Коридор VІІІ. Въпросът за финансирането на инфраструктурното развитие на Коридора е изключително важен и актуален. България е на мнение, че развитието на Коридора трябва да бъде координирано между трите страни, през които преминава неговото основно трасе (Република Албания, Република България и Република Македония). Всяка от трите страни в региона следва да бъде подкрепена и поощрена за доизграждането на Коридора. В още по-голяма степен подобно твърдение важи за обекти, чието строителство е започнало, но не може да продължи с необходимите темпове поради липсата на финансови средства. За това всички инициативи, подкрепящи и подпомагащи инфраструктурната реализация на Коридора, ще бъдат приветствани и подкрепени от българската страна.
Министрите, участващи в срещата, са се съгласили с това София да стане център за ръководство на въздушното движение на Балканите. Транспортните министри на Албания и Македония заявиха, че приветстват и очакват създаването на балканска авиолиния от типа "совалка". Първоначално авиокомпанията "Хемус Ер" ще лети по дестинацията Тирана - Скопие - София - Букурещ и обратно, съобщи министър Василев. Считаме, че така ще бъдат осигурени добри връзки с другите балкански и европейски дестинации, защото "Хемус Ер" лети и до Истанбул, и Атина. Така на практика ще издигнем ролята на София като един от важните регионални центрове - каза още министър Василев.
Вторият етап на този проект предвижда създаването на подобна въздушна линия с Белград и Загреб.
На 29 март министър Василев се срещна в Тирана с министъра на транспорта и телекомуникациите на Албания Спартак Почи. По-късно двамата министри откриха заседанието на Четвъртата сесия на Смесената междуправителствена българо-албанска комисия за търговско-икономическо сътрудничество и Българо-албански бизнес-форум. Министър Василев имаше срещи и с Юли Буфи, председател на икономическата комисия на албанския парламент, с Кастриот Ислями, министър на външните работи и с Анастас Ангели, министър на икономиката, както и с Арбен Малай, министър на финансите. По молба на министър Малай Албания ще изпрати експерти в българските министерства на транспорта и съобщения и на финансите, за да се запознаят с нашия опит в областта на инфраструктурата и финансовата ни политика.
На Четвъртата сесия на Смесената междуправителствена българо-албанска комисия за търговско-икономическо сътрудничество беше подчертано, че България е на 5-то място по внос за Албания и че нашата страна ще се стреми да задълбочи партньорството си с Албания в областта на туризма и бизнеса.
