1,3 млрд. евро са внесени от чужбина за 2015 г.
Близо 500 хил. млади живеят от парите изкарани от родителите им зад граница. Те липсват както на пазара на труда, така и в статистика за безработица. Не са и студенти. Това обясни Иска Белева,
зам.-директор на Института за икономически изследвания към БАН, при представяне на годишния доклад за икономическото развитие на страната. По думите й въпросните близо половин милион младежи
ползват готовите средства от родителите си. Ползват ги за потребление, а това не провокира професионално развитие, заяви още Белева, като добави: "Когато едно дете вижда модела от родителите си, че
изкарват за няколко месеца парите си, защо му е да влага системни усилия в образование?", пише в. Монитор.
Данните на института показват, че при преводите на пари от български емигранти се отчита устойчива тенденция на увеличение в годините.
През 2000 г. паричните трансфери на частни лица от чужбина към България са около 300 млн. евро, а през 2007 г. нарастват до 600 млн. евро. За миналата година ръстът е повече от двоен, като
постъпленията са достигнали над 1300 млн. евро, сочи платежният баланс на Българската народна банка.
Белева коментира, че емиграцията с цел подпомагане на семейните бюджети е добила устойчив характер, като се превръща от модел за оцеляване в модел на трудова реализация. Според икономистите
основният фактор – работната заплата, която кара българите да търсят работа зад граница, скоро няма да бъде елиминиран. Техните сметки показват, че дори при сегашните темпове на увеличени на
възнагражденията до 2030 г. те ще достигнат до 50% от средно европейските.
Въпреки че толкова много хора търсят реализация в чужбина, специалистите алармират, че неизбежно е да се стигне до внос на кадри у нас. Икономистите от института прогнозират недостигът на работна
сила през 2030 г. да достигне 250-440 хил. човека при ниво на безработица от 5% и два варианта на равнища на икономическа активност – 75 и 80%, които са заложени в стратегия 2020 г. В началото
излязоха специалистите, след това се оголи и сегментът на средно квалифицираните кадри, на практика ще се търсят дори и строители, посочи още Белева. Тя допълни, че растежът в България ще среща все
повече ограничения, произтичащи от намаляващите трудови ресурси. Например автомобилната индустрия, сравнително иновативен бранш, има нужда от 20 хил. експерти, ИТ секторът специалистите също
изпитва нужда от кадри, коментира тя. И поясни, че това са два бранша с остра нужда от служители и срещат ограничения за развитие заради липсата на работна сила. Ако искаме да постигне растеж, от
преди кризата, той трябва да се захрани не само с пари, но и с хора, обясни Белева.
Експертът посочи, че трябва да се мисли в посока какво да се направи, за да се привлекат тези 500 хил. младежи на пазара на труда. По думите й създаването на кадри, обучението в определена
професия, мотивирането за оставане на работа у нас е процес, за който трябват поне 4-5 г.
