24% от българите съобщават, че съзнателно са закупили фалшификати през последните 12 месеца
Според ново проучване относно възприятията на гражданите спрямо интелектуалната собственост, публикувано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), европейците все
повече осъзнават рисковете и последиците от купуването на фалшификати и достъпа до съдържание от незаконни източници. 80% от европейците вярват, че зад фалшифицираните продукти стоят престъпни
организации, и считат, че купуването на фалшификати съсипва бизнеса и работните места. 83 % от анкетираните вярват също, че това подкрепя неетичното поведение, а две трети го считат за заплаха за
здравето и безопасността и за околната среда, пише econ.bg. По отношение на пиратството, 82% от европейците са съгласни, че получаването на цифрово съдържание чрез незаконни източници води до риск
от вредни практики (измами или неподходящо съдържание за непълнолетни лица).
Въпреки тези положителни резултати, в проучването се показва също, че един от всеки трима европейци (31%) все още счита, че е приемливо да се купуват фалшиви стоки, когато цената на оригинала е
твърде висока, като цифрата достига половината (50 %) от случаите на по-млади потребители на възраст от 15 до 24 години.
Преминавайки от убеждение към действие, 13% от европейците съобщават, че съзнателно са закупили фалшификати през последните 12 месеца. Тази цифра достига до 26 % за хората на възраст между 15 и 24
години, което е два пъти повече от средната стойност за ЕС, като спада до 6 % във възрастовата група 55 — 64 години и под 5 % сред хората на възраст 65 и повече години.
На национално равнище, делът на потребителите, които съзнателно са купили фалшификати, варира от 24% в България и до 8 % във Финландия. Освен в България, съзнателното купуване на фалшификати е над
средното за ЕС равнище в Испания (20 %), Ирландия (19 %), Люксембург (19 %) и Румъния (18 %).
По-ниската цена на оригиналните продукти остава най-честно посочваната причина (43%) за спиране на купуването на фалшификати. Рискът от лоши преживявания (продукти с лошо качество за 27 % от
хората, рискове за безопасността за 25 % и наказание за 21 %) също е важен фактор за възпрепятстване на потребителите да купуват фалшификати.
Несигурността по отношение на автентичността също нараства. Близо четирима от всеки 10 европейци (39%) са се чудили дали са купили фалшификат, като половината от младите хора (52 %) посочват
същото.
Различията между държавите членки също са значителни: около една четвърт от потребителите в Дания и Нидерландия (26%) не са сигурни дали закупеният от тях продукт е оригинален или не, а в Румъния
тази цифра нараства до 72 %.
Европейците показват също несигурност относно законността на източниците, които използват за онлайн съдържание, като 41% се питат дали достъпът до даден източник е бил законен или не.
Като цяло европейците се противопоставят на използването на пиратско съдържание: 80% заявяват, че предпочитат да използват законни източници за достъп до онлайн съдържание, ако има приемлива
възможност.
В действителност почти 9 от всеки 10 души знаят за поне един вид законно съдържание, предлагано в тяхната страна, а през изминалата година повече от четирима от всеки 10 европейци (43 %) са платили
за достъп, изтегляне или стрийминг на съдържание, защитено с авторски права, чрез законна услуга.
Въпреки това, голямо мнозинство от хората (65%) считат, че е приемливо да пиратстват, когато съдържанието не е достъпно в рамките на абонамента им.
Освен това 14% от европейците признават, че през последните 12 месеца съзнателно са имали достъп до съдържание чрез незаконни източници. Процентът нараства на 1 от 3 (33 %) за младите хора на
възраст от 15 до 24 години. Такъв е по-специално случаят с гледането на спортни събития, като се използват незаконни устройства или приложения за стрийминг.
Също така делът на хората, които имат достъп до пиратско съдържание, варира в различните държави — от 9% във Финландия и Дания до 22% в Малта.
По-добрата финансова достъпност и по-широкият избор на съдържание от законни източници са най-често посочваните причини за отказването от пиратското съдържание.
