Всеки пациент трябва да бъде третиран като потенциално заразен. При голям брой безработни ще се стигне до "пробив" в карантината, което в пик на епидемията ще доведе до безредие
Екип от икономисти, медицински работници, политици предложи на правителството план за действие при пандемията от COVID-19. Сред тях са възпитаниците на Харвард, които създадоха Харвард Бизнес Клуб
в България - Кирил Петков и Асен Василев, пише econ.bg. Представители на правителството вече са били запознати с проекта.
Експертите са убедени, че дилемата "здраве или икономика" е фалшива и че при подходяща комбинация от различни тестове, съчетана с алгоритъм за използване на резултатите от тях, може да подкрепи
едновременно и здравето, и икономиката на страната.
Работещият план COVID-19, както сами са нарекли проекта си експертите, съдържа следните опорни точки:
- 100% от българското население да бъде тестувано - планът подробно представя аргументите за такава мярка, видовете тестове и механизма на тестуването;
- 100% от влизащите в страната да бъдат тествани на границата;
- Всички здрави - на работа със зелен пропуск;
- Всички заразени да останат без право да напускат домовете и с осигурени хранителни доставки от социалните служби;
- Всички нарушители да влизат под 14-дневна карантина в държавните центрове за карантина;
- Всички постъпващи в болници: с предварително определен COVID-19 статус, за да предпазим лекарите;
- Болниците - запазени за сериозните случаи;
- Бизнесите - работещи със здрави служители и при стриктно, регулярно последващо тестуване.
Всички мерки са подробно и аргументирано представени в плана и според експертите могат да бъдат успешно приложени на практика със съответното ресурсно осигуряване.
Преди да развият своя план експертите правят изводи и прогнози за социално-икономическите и медицински последици от пандемичната криза.
Какви са икономическите и социалните последствия
Експертите стигат до извода, че поне 1 млн. български работници ще бъдат директно засегнати от кризата като или ще загубят своята работа или няма да получават заплата ритмично, защото работят в
сектори, силно засегнати от COVID-19. Но директно засегнатите могат да стигнат и до 2 милиона.
Как екипът по плана стига до тези изводи.
В България в момента има около 3.53 млн. работещи, които могат да бъдат разделени в три големи групи:
- слабо засегнати сектори - повечето работещи в тях ще запазят работните си места и работодателите ще имат ресурс да продължат ритмично изплащане на заплати;
- силно засегнати сектори - повечето работещи в тях ще загубят работните си места или работодателите няма да имат възможност да изплащат ритмично заплати;
- сектори, които силно зависят от правителствената политика за овладяване на COVID-19.
Колко български работници ще бъдат засегнати - дали 1 млн., или 2 млн., ще зависи от пакета мерки, до който стигне извънредното положение (и разпространението на новия коронавирус).
Кои са силно засегнатите сектори (като работни места)
Не изненадва констатацията на екипа за най-силно страдащите бизнеси: търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, в които са заети почти 910 000 души. Следват операциите с недвижими имоти,
в които работят около 26 500 души. Третата най-силно засегната област е култура, спорт и развлечение - около 114 000 заети в неа. Общо силно засегнатите заети в тези три сектора са около 1 050 хил.
души.
Като зависими от пандемията (и от правителствената политика) експертите определят два сектора, в които обаче работят много хора: добивна и преработваща промишленост с около 707 000 заети;
строителство със 196 000. Или общо около 902 200. (Екипът използва данните за заети лица на НСИ от 2019 г.)
В слабо засегнатите сектори експертите поставят селско стопанство, медии, банки, финанси и застраховане, професионални дейности и наука, държавно управление - общо с около 1 582 хил.
заети.
Екипът икономисти твърди, че ако се приложи пълният пакет мерки, познат от най-силно засегнатите страни - Китай, Испания и Италия, броят на българските работници, засегнати от кризата, ще
се удвои и ще достигне почти 2 милиона (1,951,883) - толкова са заетите в двете силно засегнати групи.
Не можем да последваме Китай, тъй като там обществено-политическият ред е твърде различен. Но примерът на Италия и Испания е "заразителен" и към него гледат все повече страни от ЕС: военновременни
мерки, при които напълно спират всички бизнеси, чиято дейност не е от първостепенно значение за опазване на живота, здравето и обществения ред; и ограничаване на движението на всички хора, които не
са част от мобилизираните за борба с CОVID-19.
Какво би се случило с 1 млн. останали на улицата
Експертите правят извода, че ако между един и два милиона български работници бъдат уволнени или спрат да получават заплати, икономическите последствия ще бъдат огромни. Много по-големи, обаче, ще
бъдат последствията за обществения ред и здравето. По-голямата част от работещите имат спестявания само за 2-6 седмици и разчитат на ритмичното получаване на заплата, за да посрещнат текущи разходи
като наем, храна, телефон, ток и вода. Особено тежко е положението в ромските общности.
Ако повече от един милион души спрат да получават доходи, никакви карантинни мерки не могат да ги задържат у дома, отбелязват от екипа. Те прогнозират, че ще се стигне до рязко покачване на
битовата престъпност и грабежите, нерегламентирана работа на черно, контрабанда и бунтове. Положението ще е особено тежко, ако всички бизнеси са затворени и правото на движение е ограничено в
рамките на квартали и махали или напълно забранено за всички. Има голяма вероятност този срив в реда и законността да съвпадне с пика на епидемията и да създаде ситуация, която силите на реда
трудно ще могат да овладеят.
Какви са медицинските последствия от пандемията
Експертите изтъкват, че като цяло се обръща по-малко внимание на факта, че всеки един пациент, който влезе в което и да е болнично заведение може да е заразен с COVID-19. Например пациент със
сърдечен арест, със счупена ръка или родилка може да е преносител на COVID-19. Постепенното заразяване на медицинските лица и изваждането им от системата в пика на кризата представлява един от
най-големите рискове в настоящата криза (пример за това е Италия). Ако няма достоверна предварителна информация за COVID-19, за статуса на пациента, всеки един пациент трябва да бъде третиран като
потенциално заразен с COVID-19.
