За да оцелее тричленно домакинство, и двамата родители трябва да получават заплата не по-ниска от 1300 -1350 лв.
Животът у нас ще продължи да поскъпва през следващите месеци, а очакванията са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) да достигне ръст с
около 4-5%. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв. Това сочи прогноза на КНСБ.
Темповете на изменение на жизнено необходими хранителни стоки, както и на енергоносителите и горива ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище. Тревожен е фактът, че темпът на
нарастване на цените на производител достига до 13.6% през м. юли. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти, посочват
от КНСБ.
Важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е нарастването на вътрешното потребление и платежоспособност на българското население. Факт е че, средните работни заплати за страната
нарастват с 14.1% за едногодишен период, но едва 30% от наетите лица получават средна и над средната за страната (1525 лв.). При това под този ръст остават редица икономически дейности, със
значително по-ниска средна работна заплата, като "Производство на облекло" ръст с 6.6%, Добив на неметални материали и суровини с 2,6%, Производство на напитки с 6.8%. Спад на СРЗ се отчета
при "Производство на химични продукти " с -3.4%, Рекламна дейност и проучване на пазари със 7.7%.
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен за да се запази
покупателната способност на около 502 хил. (23.4%) наети лица на минимална заплата.
Увеличението на цените на електро- и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки
за ток, парно, вода. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през
зимния период. Всички тези данни говорят за увеличаване дела на енергийната бедност, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в съчетание със скромните размери на доходите значително
намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството. В тази насока са необходими дългосрочни и превантивни мерки.
Основните фактори за растежа на цените е драстичният скок на цените на петрола и на природния газ на международните борси. Тази тенденция се наблюдава и в останалите развити икономики. Годишната
инфлация в Еврозоната се очаква за август 2021 г. да бъде 3% спрямо 2.2% към юли, показват предварителните данни на Евростат. Това е рекордна инфлация за последните близо 10 години. Основната
причина за високата инфлация са енергийните продукти, които за година поскъпват с 15.4%. Но в значително по-умерени граници е повишението на цените на храните, алкохола и цигарите с 2%,
и на услугите с 1.1%. Прогнозните данни на Евростат за август показват, че инфлацията се завръща в развитите икономики. С изключение на Финландия, Португалия, Малта и Гърция в останалите държави
прогнозната инфлация за миналия месец нахвърля приетата за здравословна инфлация от 2%, показват данните, цитирани от КНСБ.
Икономическите анализатори обвързват връщането на инфлацията с възстановяването на икономиките по света и на вътрешното търсене и базовите ефекти от ниските цени през 2020 г. И България не прави
изключение, още повече че сме отворена икономика, която по-лесно внася инфлацията отвън и трудно може да противодейства. От началото на годината средните цени на природния газ и суровия петрол
ускорено нарастват на международните борси.
Увеличената цена на природния газ у нас отразява тенденцията за продължаващо нарастване на цените на синьото гориво на международните газови пазари. От началото на година повишението на природния
газ е със 158%. Очакванията са цената да продължи да се покачва до края на годината. Рекордните стойности на природния газ доведоха и до по-високи цени на енергоносителите. От 1 юли нарастват
цените на електроенергията с 4.4%, на топлоенергията с 16.1%. Увеличението на цените на енергоносителите и горивата допринесоха за движение нагоре на общия индекс на потребителските цени, който
регистрира нарастване с 3% на годишна база през м. юли. За този ръст съществен принос, наред с енергоносителите, имат също и горивата и смазочните материали за ЛТС – с 25%, групата на "Хляб и
зърнени храни" ръст с 5.3%, "Животински и растителни масла и мазнини" с 24.6%.
Тревожното е, че през последните седмици на август продължава повишението на хранителните стоки, които заемат почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени
нагоре. Според браншовите организации (хлебопроизводители, млекопроизводители, животновъди) повишението на цените е неизбежно, защото нарастването на цените на енергоносителите и транспортът пряко
кореспондира с нарастването на производствените разходи.
Поскъпват обаче стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живота. В условия на пандемия за домакинствата, особено за тези с
ограничено потребление, това означава, че домакинския бюджет ще бъде насочен основно за храна, поддържане на дома и транспорт, от което следва, че ще се ограничат разходите пера за
други групи. Затова усещането при тези домакинства е за по-висока инфлация и реален спад на покупателната възможност.
Според проучване на КНСБ за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост, има драстично нарастване при слънчогледовото олио, като за едногодишен период е
с 43%. Регистрирано е и увеличение на цените при хлебните изделия. Хляб"Добруджа" нараства с 4.2%, при това килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб "Добруджа"
достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1,80- 2 лв. Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за
годишен период. При това, нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, предвид подготовката на домашни зимнини, които присъстват в традициите на българските
домакинства. Краставиците са поскъпнали с 35.8%; червения пипер – с 23.7%; зелето – с 18.0%; доматите – със 17.7%; морковите – със 17.1%. Ръст на цените се наблюдава и при
плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в сравнение с м. септември 2020 г. От месните продукти значително нарастване се
наблюдава при цената на пиле със 7.5%, сухи колбаси с 4.0%. Възходящ тренд се отчита и при горивата. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин
А-95 и на дизел е от 2.27 лв.
От синдиката настояват за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като минималната заплата нараства средногодишно със 17,5%. Това ще осигури
компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства
