Пострадалите от картели и от прекомерни надценки граждани и фирми ще могат да предявяват граждански искове за обезщетения заради причинените вреди и пропуснати ползи заради картелни споразумения. Това одобри вчера Народното събрание, като прие на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени от Министерския съвет.
Това щяло да позволи на потребителите да търсят компенсации от фирми участнички в картели, в случай че Комисията за защита на конкуренцията е постановила с решение, че такъв има, а Върховният административен съд е потвърдил решението. Така ще могат да се завеждат искове по Гражданскопроцесуалния кодекс. А фирмите от картела, според своето участие в него, ще са длъжни да платят обезщетение на потребителите спрямо положението, в което би бил клиентът, ако е било извършено антитръстовото нарушение. Също така граждани и фирми ще имат право на компенсации за пропуснати ползи заедно с лихвите за периода от извършването на злоупотребата.
С промените се уреждат и сходни действия при установяване на незаконна надценка в предлаганите на гражданите стоки или купуваните от доставчици, както и възможността за претенции от страна на съучастници в картел един към друг чрез подаване на регресивни искове.
Претенциите на потърпевшите обаче трябва да са подкрепени с доказателства, като такива ще са касови бележки и фактури за сделките. Предвижда се и възможност за извънсъдебни споразумения по искове от потърпевши от картели и надценки.
За преодоляване на трудностите при доказване на антитръстови нарушения се предлага влезлите в сила решения на КЗК да имат обвързваща сила за гражданския съд относно факта на извършване на нарушението и установяването на нарушителя, както и да се създадат норми, улесняващи достъпа на увредените лица до доказателства, включително и такива, събрани в производството пред КЗК. Предвижда се и възможността гражданският съд да налага глоби, ако фирма от картела откаже достъп до доказателствата.
