Върху производителите на лекарства се оказва натиск не заради създаването на нови лекарства, а заради лечебните резултати, които те постигат
Губят се между 20 и 40% от всички пари, които се отделят за здравеопазване под формата на бюджетни средства, здравни осигуровки, пряко доплащане от пациента, разходи за медикаменти и т.н. Само от
бюджета на НЗОК средногодишно това прави над 100 млн. лв., пише в. "Труд".
Една от основните причини за потъването на крупни суми е наложеното в съвременните здравни системи свръхлечение, в това число свръххоспитализации, прекомерно изписване на лекарства, на изследвания
и др., ненужни в много от случаите. Това обясни д-р Стамен Попов, мениджър на една от водещите фармацевтични компании в страната, работеща в партньорство с Българското онкологично дружество. По
думите му върху производителите на лекарства се оказва натиск и има заплахи не заради създаването на нови лекарства, а заради лечебните резултати, които те постигнат.
Анализите на различни прогнози относно здравните системи в Европа и по света показват, че разходите за здравеопазване ще растат все повече, като темпът на нарастване ще изпреварва икономическия
растеж на света. Заделянето на все повече средства обаче досега не е направило здравните грижи по-качествени.
Това е и една от причините водещи експерти и мениджъри да настояват все повече за създаването на ясни разчети къде се дават средства, за какво се дават и на базата на какви конкретни
резултати.
Представители на фармацевтичния сектор са убедени, че една от мерките срещу нарастващите разходи за лекарства е ценообразуването да се обвърже с реално постигнат ефект при пациента.
