Делът на т.нар. работещи бедни в България остава относително висок, заяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин по време на парламентарния контрол
18% от заетите българи получават минималната работна заплата, каза Калфин. По думите му усилията на управляващите са свързани освен със стимулирането на пазара на труда и с размера на възнагражденията. "Високото заплащане и добрите доходи от труд според мен са задължителни", каза Калфин. Той посочи намеренията за увеличаване на минималната работна заплата на 420 лева през 2016 г. и заяви, че според изследванията на министерството размерът на минималната заплата не се отразява трайно на пазара на труда.
Министърът цитира данни на Агенцията по заетостта към септември, според които безработицата е 9.2%. За пръв път от години заетите в България са 3.3 млн. души, изтъкна той. "Прогнозните резултати за тази година бяха надминати и се надявам това да остане като тенденция до края на годината", каза Ивайло Калфин. По думите му се полагат усилия за увеличаване на заетостта не само чрез различни субсидирани държавни позиции, но и за намиране на трайни реални работни места.
Според министъра има проблем, свързан с интереса на бизнеса да наема хора с увреждания, а също и с това, че ниско образованите и хората, живеещи в отдалечени райони, все по-често остават трайно безработни. "40 хил. души са намерили нови работни места тази година. Тази тенденция трябва да бъде подкрепена с допълнителни действия за най-уязвимите групи", каза вицепремиерът.
Той отчете, че 12% от разходите на държавата за насърчаване на заетостта отиват за насърчаване на младежката заетост. По думите му към края на септември младежката безработица е намаляла до 15.4%, което нарежда страната под средното равнище за Европейския съюз.
Калфин съобщи, че по новата програма за младежка заетост чрез стажуване за първите 9 месеца на годината са започнали работа 3 161 млади хора при общо 960 работодатели.
