Най-удачни са малките мощности в зоните с голяма консумация на електроенергия
Всяко домакинство в еднофамилна къща или кооперацията да може да произвежда зелен ток, включително и с фотоволтаик, без да пита енергото. На практика се въвежда уведомителен режим за инсталираните
мощности за екоток до 10,8 киловата. Това предвижда Европейската директива за енергия от възобновяеми източници (REDII), която предстои да бъде транспонирана в българското законодателство, пиша
"Монитор". В четвъртък в НС бе изслушан служебният министър на енергетиката Андрей Живков именно във връзка с пренасянето на въпросната директива в нашата нормативна уредба. "Проектозаконът за
промяна на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), засягащ това транспониране, е суров и продължаваме да работим. Ако успеем ще го внесем", каза той в отговор на един от депутатските
въпроси. Темата на изслушването бе закъснението по транспонирането на директивата, което е трябвало да стане до края на юни 2021 г. По думите му от бавенето с пренасянето на изискванията в
евродирективата на първо място има риск от започване на процедура срещу България от страна на ЕК. "Действащата нормативна уредба у нас не съответства на европолитиката срещу климатичните промени.
Няма да се даде възможност да се намалят парниковите емисиите и ще се ограничат възможности за устойчив икономически растеж. С изпълнението на директивата ще има възможност да се дадат критерии за
формиране на малките енергийни мощности, а също и облекчаване на административните процедури за дребните производители, като тези до 10,8 киловата дори само ще уведомяват енергийния оператор.
Забавянето на евродирективата носи отрицателни последствия за инициативността на хората, желаещи да правят малки ВЕИ-та", смята още Живков. По време на дискусията стана ясно, че най-удачно е
използването на малките мощности за ток в големите градове и районите, където има по-висока консумация на електроенергия. Според министъра и сега има стимули за малки мощности на зелен ток, но
инвестициите не се насочвали в големите градове, а се купували стари къщи в малки села, където се слагат фотоволтаици.
"Така системата се дебалансира, освен това има загуби по преноса, защото малкото населено място не може да потреби произведената на място енергия", поясни той.
По консумация на електроенергия от домакинствата България с 1,55 мегаватчаса годишно на човек от населението е на ниво 98% от средното за ЕС. Качеството на слънчевия ресурс за добив на зелена
енергия у нас е най-висок в Югозападна България - 1500 киловатчаса на квадрат фотоволтаик за година. В Северна и Централна този показател е съответно 1350 и 1450 киловатчаса.
Един от първите проекти в България, реализиран през 2010 г., наподобяващ енергийна общност, е покривната фотоволтаична инсталация на жилищен блок със 117 в жк "Христо Смирненски" в София.
През 2016 г. Гърция приема закон за виртуалното нетно отчитане, който от 2018 г. насам обхваща и енергийните общности. В закона е записано, че процент от печалбата на енергийната общност
задължително се използва за намаляване на енергийната бедност в самата общност. Изисква се още най-малко 51% от членовете на енергийната общност трябва да бъдат свързани с мястото, където се намира
управлението й. Финансовите стимули включват освобождаване от участие в тръжни процедури за проекти до 6 мегавата за ветрогенератори и 1 мегават за фотоволтаици. Освен това енергийните общности са
освободени от плащане на годишна лицензионна такса за производство на ток и ползват облекчения за кандидатстване за субсидиране в страната.
