Идеята е да има извънсъдебна процедура без такса "юрисконсулт"
Да спре масовата практика дългове от 100 лв. след доброволно и последващо принудително изпълнение да нарастват с таксите до над 1000 лв., предлага Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Идеята да се въведе процедура за извънсъдебно доброволно уреждане на малките дългове бе лансирана вчера от шефа й Георги Дичев, пише в. Сега.
Замисълът е кредиторът (най-често са топлофикациите, ВиК дружествата, мобилните оператори) да може да се обърне към съдебния изпълнител, преди да отиде в съда. Съдебният изпълнител ще може да се
свърже с длъжника и да го уведоми за сумата, която се търси от него. Веднага след това ще го кани да плати. Ако длъжникът е съгласен, ще може да се уговори как и кога да плати. Предвижда се това да
може да става и разсрочено. Ако не желае да плати, тогава съдебните изпълнители ще информират кредиторите, за да се обърнат към съда. Иначе в рамките на сега предлаганата извънсъдебна процедура
съдебният изпълнител няма да има право да провежда принудително изпълнение.
Ако длъжникът плати веднага, тогава няма никакъв шанс дългът му да нарасне в пъти, както сега. Съдебните изпълнители дадоха за пореден път пример за това, че не тяхната такса е виновна за
главоломното нарастване на един дълг. Повишаването включва от 25 до 55 лв. държавна такса на съда, минимум 300 лв. хонорар за адвокат или юрисконсулт в съда и 350 лв. минимум - в изпълнителното
дело, лихви или неустойки, които могат да надхвърлят главницата. Общо минимум с 805 лв. скача дългът, преди съдебен изпълнител да е начислил и такса. В масовия случай таксата на ЧСИ за дълг от 100
лв. е под 100 лв., твърдят от камарата.
При предлагана от тях процедура тези възнаграждения няма да ги има, ако длъжникът си плати след поканата. Практиката сочи, че хората с малки дългове - до 100-200 лв., плащат веднага след покана.
Сега обаче кредиторите се обръщат веднага към съдилищата и само на базата на извлечения от сметките се издава заповед за изпълнение. Ако предложението на ЧСИ бъде прието, тогава кредиторите първо
ще пробват извънсъдебно да си получат дължимото чрез съдебните изпълнители и чак при нежелание на длъжника ще ходят в съда.
Дичев обясни, че целта е длъжниците, които често забравят за малките си задължения, но са добросъвестни, да не бъдат товарени с разноски. Според него от предлаганата процедура би имало смисъл дори
и Конституционният съд да отмени разпоредбите в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които регламентират, че в полза на юридическите лица се присъжда
адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Тези норми сега се атакуват пред КС от омбудсмана Мая Манолова. Чака се решение.
"Тогава монополистите ще започнат да си наемат адвокати и гражданите ще бъдат натоварени с разноските за техните хонорари. Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура -
без звънене по нощите, без заплахи от яки момчета, както се оплакват хората, че става сега", посочи Дичев. Имало не малко "тарикати", чиито фирми изкупуват малки дългове и правят бизнес само от
начисляването на юрисконсултски възнаграждения. "Купуват дълг от 50 лв. за 30 лв. и правят 700 лв. печалба", даде пример Дичев.
Предлаганата извънсъдебна процедура отдавна действа във Франция, Белгия и Холандия, а от миналата година - и в Сърбия и Македония.
Е-ТЪРГОВЕ
От Камарата на ЧСИ лансираха и идеята за по-бързо въвеждане на електронните търгове при публичната продан на имоти. Скоро у нас щели да дойдат специалисти от Латвия, Литва и Естония, където отдавна
те са факт. Там дори имало възможности самият длъжник да продава сам вещите си в обща електронна платформа.
