Еврозоната влиза в рецесия и ние ще я последваме
Проблем, наложен през последното десетилетие е, че основната финансова рамка на България е нещо, което може да се прекроява отново и отново с всички актуализации, с които свикнахме през годините, с
това че трябваше да се прави от служебни правителства. Много проблематичност има в приемането на важен документ като бюджета, ако няма яснота кой ще го прилага. Това каза за БНР Михаил Кръстев,
икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики по повод внесения законопроект за удължаване на държавния бюджет за тази година до избирането на редовно правителство.
"Това са аргументите и на служебното правителство защо няма да предложат такъв бюджет. Като че ли виждаме едно разочарование в партиите, които така или иначе са се нагласили за предизборна кампания
и смятаха Бюджетът да е част от нея - едно предизборно наддаване кой най-много обича обществото".
Тъй като ще има удължаване на бюджетната рамка от 2022-ра година, няма да са възможни големи прекроявания, изтъкна Кръстев пред "Хоризонт". Много от мерките в помощ на хората и бизнеса изтичат през
2023 година, подчерта той. Макар до септември бюджетът да беше в излишък, в края на октомври е на дефицит, а предстоят месеци, когато традиционно се харчи най-много, коментира изследователят:
"Практика, наложена в последното десетилетие, главно от управлението на ГЕРБ - абсолютно нерелевантни показатели като "излишък към полугодие" се дават винаги, при положение че капиталовите разходи
на държавата са главно в последните месеци … За да се сметне колко е един излишък или дефицит трябва да мине повече от година след изтичането. Страната ще бъде на дефицит тази година. Той си е
заложен в бюджета за 2022 и в прогнозата на Министерство на финансите. През 2023 година също ще имаме дефицит и той дори ще е по-голям. Отново Министерство на финансите, същото което оперираше
заедно с Асен Василев, даде тази прогноза. Състоянието на публичните финанси е много лошо. Много е лошо най-вече заради различни показатели, които не обсъждат много в общественото постоянство.
Например брутното капиталообразуване спада страшно много, което означава че инвестициите в реалната икономика спадат а страшно много. Голям проблем за тази реална икономика е непредвидимостта,
която има от страна на политическата класа. Ние не знаем, на базата на това какво говорят политиците, дали например ще има компенсации за тока в следващата година или не".
"Нека не забравяме, че през 2023 година еврозоната влиза в рецесия и ние ще я последваме по всяка вероятност", предупреди експертът и коментира има ли опасност за парите по Плана за възстановяване
и за реформите по плана: "За да получим парите, трябва да извършваме форми. Тези реформи са в пакета от закони, които бяха дадени, поне част от тях, от служебния кабинет. Моята прогноза е, че в
рамките на този парламент не може да се взимат толкова тежки решения".
Голяма част от средствата в Плана са в глава "Зелена България", където се разглеждат закони, които касаят енергийния преход на България през следващото десетилетие. Това са изключително важни
закони и трябва да бъдат подложени на сериозен дебат и няма как да не се стигне до сблъсък в парламента: "Политиците имаха голям проблем да излъчат кой да бие звънеца в началото или на края на
заседанията. Не виждам как, на този етап, те могат да стигнат до консенсус по отношение на 20 закона, които касаят най-вече енергийния преход на България, но и друг тип реформи".
