Сред мерките на икономистите са премахване на неработещите или спиращите регулации, повече свобода за предприемачите и за работещите
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) отправи препоръки към министър председателя Пламен Орешарски за подобряване на бизнес средата в България. Основните принципи, които са залегнали в предложенията, според икономистите, са създаване на работещ механизъм за възпиране приемането на нови регулации, които пречат на бизнеса, както и на лобистките поправки/предложения; създаване на механизъм, чрез който неработещи регулации да могат да бъдат отменяни/променяни, а не да продължават действието си и да предизвикват корупция и лобизъм; даване на повече свобода както на предприемачите, така и на работещите.
Икономистите предлагат различни мерки, сред които краткосрочни и дългосрочни мерки. Сред незабавните ефекти в първите 3 месеца са: спиране веднага на лобистките идеи и законопроекти; подобряване качеството на политиките; активно включване на заинтересованите страни в обществените консултации.
Като средносрочни ефекти през първите две години от ИПИ предлагат намаление потока от законодателни предложения и фокусиране върху решение на конкретни проблеми с релевантни решения, а не просто законотворческа дейност за симулиране на дейност.
Дългосрочни ефекти, според ИПИ, ще донесат:ограничаване регулаторната тежест за бизнеса; повече свобода за правене на бизнес; по-висока заетост; ефективно използване на публичните ресурси.
За бизнеса е важно незабавно прилагане на „мълчаливото съгласие” от администрацията, както и реформи в посока ефективна защита на конкуренцията, сочат препоръките и изброяват: анализ и промяна в работата на Комисията за защита на конкуренцията, която в последните години има изключително спорни решения по различни казуси, водещи до високи разходи на компаниите, посочване на „печеливши” сектори, ограничаване на реалната конкуренция и др.; спиране разглеждането на предложенията в Закона за защита на конкуренцията, изготвени в последните 12 месеца изключително на тъмно и в полза на малка част от търговците в страната; открито обсъждане с факти и данни преди да се променя законът.
Нужни са е реални стъпки в посока децентрализацията – по-висока финансова самостоятелност на общините; стимули към местните власти да привличат инвестиции на територията си.
Прледложени са и 30 специфични мерки:
1. Електронно правителство - въвеждане на принципа „електронни услуги – безплатни, услуги на гише – двойно по-скъпи”, т.е. създаването на стимули в обществото за използване на административни
услуги по електронен път;
2. Свиване до минимум на регистрационните, лицензионните и разрешителните режими – за последните 10 години има поне 3 преброявания на режимите и конкретни предложения за премахване и
облекчаване;
3. Силно ограничаване на правомощията по закон на съсловните организации - премахване на ограниченията пред практикуването на свободни професии, като адвокати, нотариуси, инженери, архитекти,
одитори, фармацевти;
4. Премахване и намаляване на данъци с ниска ефективност, които единствено пречат на частния сектор (данък върху лихвите по депозити; данък дивидент; 10% данък върху ЕТ, сега е 15%; данък
върху застрахователните премии);
5. Премахване на повечето данъчни преференции (най-важната – ваучерите за храна);
6. Намаляване на осигурителната тежест – по-ниски вноски или намаляване на минималните осигурителни прагове;
7. Прекратяване предоставянето на всякакви финансови стимули на избрани фирми и сектори;
8. Намаление и уеднаквяване на всички държавно и местно наложени такси, чиято стойност трябва да покрива единствено разходите за предоставяне на услугата и не трябва да генерира печалба;
9. Намаление на задълженията за информиране, които създават огромни разходи за предприемачите без да подобряват знанието на администрацията за регулираните, нито пък повишават сигурността за
потребителите;
10. Прехвърляне на някои преки данъци като приход и администриране към общините;
11. Предоставяне на повече правомощия в областта на данъчната политика на общините – възможност за намаление на местните данъци и такси;
12. Въвеждане на възможността за плащания на всички държавни и общински такси и данъци през интернет;
13. Промени в процедурата по несъстоятелност – можем да дадем конкретни предложения, които ще доведат до по-бърза и по-евтина процедура;
14. Ускорено довършване на кадастралната карта и кадастралните регистри в България (през 2012 г. покритието е около 18% от територията на страната);
15. Въвеждане на обслужването на едно гише (където това още не се е случило или съществува само формално);
16. Въвеждане на изцяло платено образование за специалностите, за които е видно, че завършилите ги не успяват да си намерят работа по данни от рейтинговатата система на висшите училища в
България;
17. Диференциране на минималния осигурителен доход по региони;
18. Отменяне на правомощието министърът на труда и социалната политика да разпростира административно колективни трудови договори (КТД) над предприятия в даден сектор;
19. Премахване на КТД в публично финансираните сектори;
20. Премахване на задължението работодателят да мотивира освобождаването на работник, при положение че работникът няма такова задължение;
21. Премахване на изискванията при налагане на дисциплинарно наказание или уволнение работодателят да трябва да изслуша или приеме в писмен вид обясненията на заето лице;
22. Облекчаване на изискванията за условия на труд в „нискорискови” предприятия и сектори;
23. Облекчаване на административните условия за полагане на извънреден и нощен труд - например ограничението за максималния брой часове извънреден/нощен труд на седмица, както и на лицата, които
могат да полагат такъв вид труд;
24. Премахване на ограничението дисциплинарното наказание да се налага не по-късно от 1 г. от извършеното нарушение;
25. Премахване на т.нар. клас прослужено време при изчисляване на възнагражденията в частния сектор. Това вече се случи в държавния сектор през 2012 г.
26. Предвиждане на избор за пенсиониране и стимули за по-късно пенсиониране – следване на принципа „работиш повече, получаваш по-голяма пенсия” без да се фиксира твърда пенсионна възраст;
27. Силно ограничаване на харченето на бюджетни средства за активни мерки на пазара на труда – доказано неефективни през годините;
28. Намаление на задълженията на НЕК за изкупуване на електроенергия от високоефективно комбинирано производство до нетното производство – разликата между произведената енергия и собственото
потребление на предприятието;
29. Намаление на участието на производители в с високи маргинални разходи на регулирания пазар;
30. Оценка на възможностите за предоговаряне на съществуващи дългосрочни договори и да се работи за излизане на производителите на свободния пазар.
