Националната агенция за приходите в момента осъществява проект по профилиране и сегментиране на данъкоплатците, съобщиха от Министерството на финансите, цитирано от econ.bg.
Един от елементите на този проект е да се оцени рискът от прикриване на реални трудови договори с граждански. С проект за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица МФ предлага да се разшири обхватът на определението за трудови правоотношения, като към тях се причислят и такива, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор.
"НАП наблюдава рискови сектори както с цел ограничаване на риска от заплатите в плик, така и за третиране на риска от прикриване на трудови правоотношения с граждански договори.
В момента приходната агенция осъществява проект по профилиране и сегментиране на данъкоплатците, който все още не е приключил и няма утвърдени официални данни от него. В проекта използваме показатели, които са свързани с проявлението на риска от прикриване на реални трудови договори с граждански. Проследявайки разпределението на тези показатели по сектори, НАП може да получи информация в кои сектори е най-вероятно да се среща това явление и каква е щетата.
Статистическото изследване на показателите към момента води до извода, че това явление е слабо разпространено и не нанася големи щети на бюджета", обясниха от МФ.
От ведомството посочват, че прикриването на трудови правоотношения като граждански договори се среща най-вече при най-дребния бизнес.
"Наемането на работна сила в нарушение на трудовото законодателство, вследствие на което се избягват задължения и по осигурителното и данъчното законодателство, може да бъде в различни сектори и отрасли, което от своя страна създава условия за нелоялна конкуренция. Във всички случаи недобросъвестните правни субекти, които имат неправомерно поведение относно спазването на законодателството, се поставят в привилегировано положение спрямо добросъвестните по отношение задълженията им за задължителни осигурителни вноски и данък.
Това е така, защото задължителни осигурителни вноски се внасят в по-малък размер, тъй като лицата подлежат на осигуряване за по-малко рискове в сравнение с трудовите правоотношения и от възнагражденията се приспадат разходи за дейността.
Освен това, при определянето на облагаемия доход по извънтрудови правоотношения се приспада фиксиран процент разходи за дейността, което рефлектира и върху размера на дължимия данък", посочват още от МФ.
