Земеделието - водещ сектор за икономически растеж
Най-сериозният проблем за българската икономика е безработицата. „Ако искаме да имаме нови работни места и заводи, трябва чужд капитал, защото собствените ни ресурси, вътрешните ни спестявания, не
стигат”. Това каза Лъчезар Богданов от консултантската компания „Индъстри уоч” при представянето на 5-тия макроикономически доклад с прогнози до 2015 г.
За да обявят основните акценти от доклада „Растеж чрез реформи”, макроикономистите избраха „Индустриална зона Раковски”, близо до гр. Пловдив, защото това е една от най-развитите промишлени зони в
България – място, което концентрира икономическа активност и работни места, коментира БНР. За пореден път анализаторите припомниха рецептата за оцеляване на българската икономика на фона на
рецесията в Европа. Единствено структурните реформи ще доведат до растеж. Освен това, държавата трябва да позволи на бизнеса да бъде по-гъвкав – лесно да фалират фирми, а новите инвестиционни
проекти да стават по-бързо. Лъчезар Богданов даде пример, че строителството на един завод не трябва да отнема три години, а три месеца. Въпреки политическата криза от зимата, данните на „Индъстри
уоч” показват, че в момента няма срив на чуждите инвестиции у нас – дори последните шест месеца са най-добрите от 2009 г. насам.
От 2012 г. насам инвестициите са се стабилизирали в сектори, които са особено динамични, коментира Георги Стоев от „Индъстри уоч” . Това са преработващата промишленост, производството на компоненти
за индустрии от ЕС. Българската индустрия започна да се отваря към Китай, т.е. българите ставаме износители за Китай. "Някои индустрии се променят, например секторът на текстила вече иска „да
сглоби готов костюм”, като частите идват отвън. Т.е. вече не разчиташ на евтиния труд, а на това, че си инвестирал в скъпи машини и започваш да изнасяш готов продукт. Не гледайте само нивата на
инвестициите, гледайте и качеството на новите инвеститори."
Кои са водещите сектори за растежа на икономиката през следващите две години?
На първо място земеделието, на второ място свързаните с него индустрии като хранително-вкусовата промишленост, на трето място – преработващата промишленост, най-вече производството на резервни
части и оборудване, както и на инвестиционни стоки. България вече е място, в което се сглобява краен продукт, допълва Георги Стоев. Според макроикономистите, строителният бранш се намира в начален
етап на възстановяване, като е регистриран ръст от три процента при инфраструктурата. Перспектива има и за имотите. "Тук говорим за период, в който индустрията, с нейното търсене на нови сгради за
производство, ще задвижи имотите", уточнява макроикономистът. "В строителството на нови сгради бизнесът е по-слаб, по-стагниращ, заради свитото потребление на населението. Докато в индустрията, ако
привлечеш десетина компании – ето ти индустриална зона – с имоти, сгради, инфраструктура. Това строителство следва индустрията."
Земеделието е във възход с изпреварващ ръст. Само за първото тримесечие на годината той е 3,6 на сто. "Земеделието също е индустрия, то също има нужда от капитали – продължава Георги Стоев. – Ние
сме свикнали от българската история, че то е свързано с много ръчен труд. В богата икономика земеделието е наситено на капитал. Това означава системи за напояване, трактори, достъп до евтина
енергия. Още сме в процес, в който осъзнаваме, че земеделието има нужда от много капитал. Той има добра възвръщаемост. Затова и банковият кредит расте с двуцифрени темпове."
Всички говорят за работни места, за безработицата в проценти. По-важно е колко души работят, коментират от „Индъстри уоч” и уточняват, че едва 50 процента от трудоспособното население у нас е
заето.
