Строителството е най-рисковият сектор у нас, а малките и средни фирми са най-застрашени от динамичните икономически процеси през 2017 година
Българската икономика ще продължи да расте и през 2017 г. с очакван ръст на БВП от 2,8% (при 1,6% за Европа), прогнозираха от компанията Euler Hermes, специализирана в застраховането на търговски кредити. Така, макар и с леко забавяне, ще бъде продължена положителната тенденция от 2015 година (3,6%) и 2016 година (по оценка 3,3%).
Анализът показва, че основните фактори за ръст през 2016 година са нетното външно търсене и натрупването на запаси. Това е съществена разлика в сравнение с предходната година, когато катализаторите
са били инвестициите и увеличеното вътрешно потребление. През 2016 г. разходите за индивидуално потребление са се увеличили с едва 1,8% спрямо ръст от 4,5% за 2015 г., а публичните дори са намалели
с около 1%. С 1,5% са паднали и фиксираните инвестиции.
Заради очакванията за реализиране на проекти с кофинансиране от ЕС обаче прогнозата е през 2017 г. те отново да бележат ръст от 1,5%, като в същото време публичните разходи да нарастнат също с 1%.
Индивидуалното потребление пък ще се увеличи с 2%, сочат данните на анализаторите.
Очакванията за ръст на потреблението се базират на стабилната тенденция за намаляване на безработицата – от 9,2% през 2015 г., очаквани нива от 8,6% за 2016 г. и прогноза за 7,5% през 2017 г. През
октомври 2016 г. за първи път от много време се наблюдава и лек ръст на банковите кредити, а през декември спира и дефлацията. За 2017 г. се очаква 1% инфлация основно заради очакваното увеличение
на цените на горивата и енергията.
"Все пак българите остават силно предпазливи и консервативни, като продължава тенденцията за увеличаване на депозитите в банките въпреки намаляването на лихвите по тях. Тоест за момента те са
по-склонни да спестяват, отколкото да инвестират.”, обяснява Камелия Попова, управител на компанията у нас.
Положително отражение върху икономиката ни през 2017 година ще продължи да има експортът, който се оказа много важен фактор за предходната година с увеличение от 5,5%. Износът се очаква да се
запази на сходни нива и през 2017 г. с - с ръст от 5.0% за 2017., прогнозира глобалният ръст на икономиката за 2017 г да се увеличи до +2.8%, а ръстът в Еврозоната ( основна
експортна дестинация за България) да се стабилизира на ниво около +1.6% за 2017 г., което не предполага сериозна негативна динамика на износа. По-сериозни негативи за компаниите би имало при
търговски отношения с Турция, която е на трета позиция като дестинация за експорт.
"Като цяло прогнозата ни за развитието на българската икономика през 2017 г. е за запазване на стабилност с някои възможности за положително развитие”, обясни още Камелия Попова.
В момента външният дълг на България продължава да е на ниво около 75-80% от БВП или значително по-високо от считаното за нормално за развиващи се икономики – 50%. Това може да създаде сериозни
усложнения при необходимост от покриване или рефинансиране във времена на икономически сътресения на глобално или регионално ниво. В същото време бюджетният излишък за 2016 г. се очаква да нарастне
до 3,3% от БВП, а през 2017 г. да бъде около 1,5% заради увеличението на вносните цени на горива и енергия.
Риск за бизнеса, фалити, забавени плащания
Индикация за икономическата стабилност е и тенденцията за спад на фалитите у нас през 2016 г. Прогрозите са през 2017 г. нивата да се запазят и да бъдат открити около 650 процедури за
несъстоятелност. В същото време средният срок за получаване на дължими суми за фирмите у нас се увеличава от 59 дни през 2015 г. на 63 дни през 2016 г.
"Усещането за относителна стабилност и наличието на някои положителни тенденции обаче не трябва да създават фалшиво спокойствие за компаниите. Възможностите за увеличаване на търговията и експорта,
както и повишената динамика в икономиката на международно ниво, сериозни политически промени у нас и по света, очакваните промени след Brexit увеличават и рисковете”, обясняват от компанията.
Специалистите подчертават, че най-сериозни са опасностите за малките и средни фирми, чиято дейност може да бъде поставена под въпрос и от една неуспешна сделка с некоректен партньор или партньор
изпаднал в несъстоятелност.
Затова както в световен мащаб, така и у нас през 2017 г. застраховките на търговските кредити ще бъдат ключов фактор за успеха на бизнеса и се очаква да са все по-търсено решение.
Анализ на риска по сектори
Анализът по сектори показва, че през 2016 г. с най-висок риск у нас е строителството. Той е единственият, задържащ се твърдо в алармената "червена” зона. Причината за това е ограничаването на
публичните инвестиции в инфраструктурни проекти.
"През 2015 г. няколко фирми показаха добри резултати и печалби, но това не може да се счита за дългосрочен здравословен ръст. Стабилизирането на пазара на труда раздвижи до известна степен
жилищното строителство, като това е тенденция, която може да продължи и през 2017 г., но няма да е достатъчна, за да компенсира големите инфраструктурни проекти.”, твърдят експертите и
припомнят, че в сектора има и много малки и средни фирми с по-висок риск от фалит. В строителството е и най-дългият среден срок за разплащане между фирмите – 99 дни за 2016 г.
Производството и търговията с метали са най-рисковият сектор в световен мащаб. Докато в повечето държави той е маркиран в "червено”, у нас през 2016 г. остава в "оранжевата” зона на сериозен риск,
защото в България има сериозни производители на мед, алуминий, злато и др. със сравнително стабилни цени, а търговските фирми също се адаптират добре.
Транспортът у нас също запазва предупредителната "оранжева” индикация. Той е чувствителен от дълго време, със задълбочаващи се проблеми поради преобладаващото насищане на сектора с малки и средни
компании с по-ниска ликвидност и недостига на работна ръка. В същото време секторът изисква сериозни инвестиции за поддържане и обновяване на автопарка.
От стабилната "жълта” зона към "оранжевата” в края на 2016 г. преминават и "Електроника и телекомуникации”, като тенденцията се очаква да се запази и през 2017 г. Причините за това са насищането на
пазара и наличието на три конкурентни мобилни оператора, което обуславя постоянната тенденция към спад на цените, намаляващи маржове и печалби без перспектива за обрат. Търговците на електроника
също работят при ниски маржове и под постоянен риск за бърза обезценка на стоките.
Най-стабилните сектори у нас остават фармацията, химическата промишленост, хранително-вкусовата и ИТ индустрията. Към тях в "жълтата” зона от "оранжевата” с подобрен рейтинг се присъединява стоки
за дома заради очакваната тенденция за лек ръст на личното потребление през 2017 г. В сравнително спокойната зона попадат и производителите на автомобилни части. В същото време в България все
още нито един сектор не покрива изискванията за най-ниско рисков или "зелен” рейтинг.
"ИТ индустрията наистина се развива динамично и успешно, привлича външни инвестиции. Сериозният недостиг на работна ръка и постоянният ръст на заплатите обаче към момента не позволяват да го
класираме като "зелен””, обясняват от компанията.
* По скалата на Euler Hermes за определяне на риска по сектори от "зелено” за нисък, през "жълто” за умерен, "оранжево” за чувствителен до "червено” за висок.
