Намалява и броят на сключените граждански бракове
Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2022 г. населението на страната намалява с 2 229 души,
или с 0.03%, съобщиха от НСИ. Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а жените - 3 347 783 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С
нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3
процентни пункта.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.7%, а на мъжете - 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна
продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за
страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.5%, и Благоевград - 22.2%.
Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.3%.
Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14.1% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.9%, Ямбол -
15.2%, и Бургас - 14.9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово -
11.7%.
През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия - 12.4%, Португалия - 12.9%, и Малта - 12.7%, а най-висок е в Ирландия - 19.3%, Швеция - 17.4%, и Франция -
17.3%.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 година. Средната възраст на
населението в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 г. е 3 769 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 971 хил., а жените - 1 798 хиляди. Към края на 2023 г. над
трудоспособна възраст са 1 698 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 977 хил. души, или 15.2% от населението на страната.
Към 31.12.2023 г. в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5 %, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5 % от населението на страната.
Към края на 2023 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и
Габрово - по 67. В 1 245, или в 23.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от населението на
страната.
Броят на живородените момчета (29 318) е с 1 439 по-голям от този на живородените момичета (27 879), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета. В градовете и селата живородени са
съответно 42 388 и 14 809 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.7‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица), Ямбол -
по 9.9‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Перник - 6.4‰, и Габрово -
6.8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2022 г. е 8.7‰ по данни на Евростат.
Най-високо равнище на раждаемост сред държавите - членки на ЕС, има Кипър - 11.2‰, следват Франция - 10.7‰, Ирландия - 10.5‰, и Швеция - 10.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския
съюз е Италия - 6.7‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и
определя характера на възпроизводството на населението.
Към 31.12.2023 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 269 хил., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18
години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2 775 през 2023 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2 410 през 2022 г. на 2 654 през 2023 година. Половината
(48.4%) от ражданията през 2023 г. са първи за майката, 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока поредност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.79, като нараства с 0.01
спрямо 2022 година.
През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.7 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете
варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).
Смъртността сред мъжете (16.9‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2023 г. на 1 000 жени умират 1 076 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.0‰)
отколкото в градовете (13.7‰).
В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.4‰, Габрово - 21.9‰, и Монтана - 21.6‰. В осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в
София (столица) - 11.4‰.
Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2022 г. е 11.5‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия и
Люксембург - по 6.8‰, и Малта и Кипър - по 8.0‰. Освен в България по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 16.4‰, Литва - 15.1‰, и Хърватия – 14.8‰.
През 2023 г. са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105 ) са
сред населението в градовете. През 2023 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.4 и 30.3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с
0.4 години за мъжете и 0.2 за жените. За 84.6 % от жените и 84.2% от мъжете, сключеният граждански брак през 2023 г. е бил първи.
Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰.
Броят на разводите през 2023 г. е 9 088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 година. От всички прекратени бракове 77.6% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (67.8%), следват причините "несходство в характерите" (19.3%) и "фактическа раздяла" (11.8%).
