"Бюджет трябва да се приема от правителство с дълъг мандат. Когато правиш нещо с три дена хоризонт напред, то винаги ще е късопаметно и с къси крака. В момента имаме влошена бюджетна стабилност. Икономическата обстановка е интересна - имаме растеж, имаме ниска безработица, имаме най-бързо нарастване на доходите в Европейския съюз. Опира се до това - какво трябва да се направи с бюджета".
Това каза пред БНР, член на Фискалния съвет, бивш зам.-министър на финансите.
И подчерта, че бюджетът трябва да има консолидация и инфлацията няма как да бъде намалена по-бързо без по-съществени структурни мерки в бюджета.
"Структурни политики означават мерки, свързани с редуциране на администрацията, например. Да имаш структурен подход в промяна на системата. Във всяка система има вътрешни резерви, свързани с ефективността на работа, които във времето се натрупват. Структурните мерки са за предпочитане, защото във времето дават по-положителен ефект".
Финансистът посочи, че балансирана икономическа политика ще бъде постигната с отрицателен фискален импулс.
"Спрямо икономическите условия трябва да имаме малко над балансиран бюджет, положително салдо, което означава, че отклонението в бюджета не е да се намерят 3% от БВП, а близо 6%, което е близо 11 млрд. лева съкращения. Това са резултатите от взимането на "добрите" решения през последните две години. Много бързо стана ясно, че трябва да се плаща сметката".
Според него промени в данъчната система са неизбежни.
"И данъкът върху печалбата, и данъкът върху доходите влияят върху формирането на цените на стоките и върху ефективността. Имаме нужда да подтиснем потреблението и да стимулираме предлагането. Намаляването на косвените данъците стимулира предлагането, а увеличаването им - намалява предлагането".
