Заради промените в климата на хората все по-често ще им се налага да работят при условията на горещо време, а негативното влияние на високите температури върху организма на човека през 2030 г. според оценките може да доведе до намаляване на производителността на труда, еквивалентно на загуба на 80 млн. работни места.
Икономическите щети от "топлинния стерс" ще са от порядъка на 2,4 трлн.долара. Това се казва в новия доклад на Международната организация по труда (МОТ), цитиран от econ.bg.
Прогнозата е базирана на предположението, че глобалната температура към края на периода ще се повиши с 1,5 градуса по Целзий. От МОТ предупреждават също така, че тези данни са получени в резултат на най-занижени оценки, но реалните цифри може да са още по-високи. При изчисленията например се предполага, че селскостопанските работници и строителите (двете групи са най-силно подложени на горещините) ще работят не изложени на слънцето, а на сянка.
Авторите на доклада се се стремили да съпоставят статистическите данни, свързани със здравето на човека и данните за заетост, за да прогнозират възможните бъдещи загуби на национално, регионално и глобално ниво.
Смята се, че здравият човек може да понесе повишението на температурата до 35 градуса при висока влажност, но това води до допълнително натоварване на целият организъм – топлинен стрес. Работата при такива условия представлява риск за здравето: горещините ограничават физическите възможности на човека, което означава намаляване на производителността на труда. Ако не се спазват правилата за безопасност, повишението на температурата може да доведе до топлинен удар, което от своя страна може да бъде съпроводено с летален изход.
Особено опасна става работата в селското стопанство, в което са заети 940 млн. души. През 2030 г. на този сектор ще се падат 60 % от загубите, поради горещините по време на работното време. В строителният сектор този показател е за 19 %. Повишението на температурите ще засегне също така и области като екологията, транспорта, туризма, спорта и някои сектори от промишлеността. Най-силно ще пострадат страните от Южна Азия, Западна Африка, където според оценките през 2030 г. ще бъде загубено 5 % от времето, което е еквивалентно на 43 млн. и на 9 млн. работни места съответно-
Основните загуби обаче ще са в регионите, където живее бедно население, а също така и в страните със средно и ниско ниво на доходите, където липсват механизми за адаптация. Това от своя страна ще задълбочи разликата между държавите, особено по отношение на нископлатения труд и липсата на социална защита.
