Въвеждането и използването на биометрични данни от пръстов отпечатък, известно като пръстов идентификатор, в цялата здравна система за хората с кожни проблеми може да се окаже невъзможно
Това предупреждават експерти в бранша, цитирани от БНР. 2 % от населението на страната има различни кожни проблеми.
Годишно през болниците преминават около 2 млн. души. Важно е да се предвиди точността на вземане на отпечатъка, бързината, съхранението му в система, проблеми по мрежата и не на последно място - хигиената.
Станимир Хасърджиев смята, че пръстовият идентификатор ще е най-евтиният начин за контрол над средствата за лечение. Той е член на Надзорния съвет на Касата от пациентската квота.
Техническият експерт Илия Лазаров обяснява, че опорните точки, които трябва да се вземат предвид при въвеждането на пръстов идентификатор в цялата здравна система, са няколко. На първо място е точността при първоначалното вземане на биометричните данни. Именно тя може да се окаже невъзможна при хората с кожни проблеми като сухота на кожата или деформация по пръстите.
По думите му, целият отпечатък съдържа много информация, а четците ще вземат 13 или 19 точки от него. По този начин няма да се съдържа цялата информация от отпечатъка, което би било предпоставка за някаква грешка.
За да няма опашки по болници и аптеки най-вероятно ще се налага отпечатъкът да се идентифицира бързо. Затова е важно устройствата да бъдат качествени, а хората по контрола - обучени.
Експертът обяснява, че другият основен момент, който трябва да бъде изяснен за този 13 или 19-цифрен код е съхраняването на отпечатъците.
"Отпечатъкът няма как да бъде съхранен на всички хора в четеца и той да предава кода, идентифициращ пациента. Вероятно ще трябва да се съхранява в сървър. В МВР имат такава информация, но едва ли те ще дадат информацията да бъде достъпна за всички аптеки и болници. При едно отпадане на тока по мрежата пациентът няма да може да бъде идентифициран", разяснява Илия Лазаров.
Четците трябва да бъдат за индустриални цели, а не за офис цели. Те трябва да бъдат от по- скъпите - между 500 и 800 лева, защото експлоатацията ще бъде жестока. Лазаров подчерта, че е важно да се предвиди и как ще се поддържат те от хигиенична гледна точка, защото биха могли да разнасят зарази.
Той смята още, че би могла да се използва сега съществуващата система на чекиране и само да се интегрира нов модул. В заключение експертът заявява, че прилагането на биометрични данни обаче в рамките на 3-4 месеца е по-скоро нереално.
