Гърция, която утре може да обяви неплатежоспособност по вноската от дълга си към Международния валутен фонд (МВФ), дължи на официалните си кредитори 242,8 милиарда евро (271 милиарда долара), като най-големият кредитор е Германия
Това сочат изчисленията на Ройтерс, основаващи се на официалните данни. Сумата включва заеми, направени като част от двете спасителни програми на европейските правителства и МВФ след 2010 година, чиято номинална стойност засега е 220 милиарда евро.
Част от тях са били изплатени. Включват се и държавни облигации, притежавани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки в еврозоната.
Частни инвеститори държат гръцки държавни облигации за 38,7 милиарда евро след голямото отписване на дълг и кредитния суап през 2012 година, което намали гръцките задължения със 107 милиарда евро, а стойността на притежавания от частния сектор дълг - с около 75 процента.
Гръцкото правителство пусна краткосрочни държавни облигации за 15 милиарда евро, главно за гръцки банки.
Международния валутен фонд (МВФ)
На Гърция бяха обещани общо 48,1 милиарда евро от МВФ. От тези средства 16,3 милиарда евро предстои да бъдат платени до март 2016 година, ако Атина успешно проведе втората икономическа стабилизационна програма. Страната обслужваше дълга си в срок до този месец, когато използва неясна разпоредба на МВФ за обединяване на четири плащания на обща стойност 1,6 милиарда евро, които да бъдат платени на края на месеца. По-старите дългове на МВФ са при лихва 3,5 процента, което превишава лихвата по спасителните заеми от еврозоната.
Европейската централна банка (ЕЦБ)
ЕЦБ има около 18 милиарда евро гръцки облигации, които вероятно ще струват само част от номиналната си стойност, ако страната напусне еврозоната. Срокът за погасяване на задължения за 6,7 милиарда евро изтича през юли и август.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги неотдавна посочи, че гръцките банки са получили от институцията 118 милиарда евро ликвидни средства, включително 89 милиарда по програмата за спешно финансиране ЕЛА (ELA).
Възстановяването на тези средства остава отговорност на гръцката централна банка, но само ако Гърция остане в еврозоната. Ако напусне, сметката ще рикошира върху другите страни от валутния съюз, включително Германия. В допълнение около 45 милиарда евро банкноти в Гърция са друго задължение, което евентуално ще трябва да погасява Европейската система от централни банки (Eurosystem).
Еврозоната
Правителствата от еврозоната дадоха на Гърция 52,9 милиарда евро двустранни кредити по първата спасителна програма, договорена през 2010 година, известна като Гръцка кредитна линия (Greek Loan Facility).
Според втората спасителна програма, договорена през 2012 година, Атина досега е получила 141,8 милиарда евро от спасителния фонд на еврозоната. До края на месеца, ако бе изпълнила поставените й условия, трябваше да получи още 1,8 милиарда евро.
Задълженията към Германия, която е най-големият член на еврозоната, възлизат на 57,23 милиарда евро, към Франция – 42,98 милиарда, към Италия - 37,76 милиарда и към Испания – 25,1 милиарда евро. Това е в допълнение към вноските им за заемите от МВФ, съразмерни на квотите им в световната кредитна институция. Страните от еврозоната вече удължиха падежа на заемите за Гърция от 15 на 30 години и намалиха лихвите върху някои дългове
до едва 0,5 базисни пункта над цената на кредитирането. Те също така въведоха 10-годишен мораториум върху гръцкото изплащане на лихвите по втория спасителен заем от спасителния
фонд на еврозоната. Гърция поиска от европейците допълнителни облекчения по заемите - стъпка, която бе подкрепена от МВФ. Правителствата от еврозоната обаче заявиха, че ще обсъждат този въпрос, само ако Атина допълнително затегне бюджета си.
