В момента у нас има 707 000 панелни апартамента, като 200 000 от тях са в София
Преди точно 50 години в България е построен първият панелен блок. Само за 20 години този тип строителство превръща в граждани половината български селяни. До 90-те години на миналия век почти 30%
от населението на България заживява в бетонни кутии, коментира bTV.
Битува мнение, че животът на панелките е 50 години. Какво се случва с първите такива блокове?
Строителството на панелни блокове и комплекси в България започва през 1962 година. Процесът на шокова урбанизация, рязкото късане на връзката с естествения за българина селски начин на живот и вкарването на хората в бетонните кутии на социалистическите градове, е драматичен процес, разказан в един от най-запомнящите се български филми „Селянинът с колелото”.
В момента в България има построени 707 000 панелни апартамента, като 200 000 от тях са в София. Почти половината население на българската столица обитава панелни блокове.
През 2012 година, точно 50 години след началото на жилищните комплекси, обитателите на първите панелни блокове се изправят пред ново предизвикателство. Първите 16 блока, построени в квартал „Надежда” в София между 62-ра и 65-та година, вече се цепят и част от тях вече са негодни за обитаване.
„Проблемът е, че от 1962 година това са първите панелни блокове в България, направени върху неподходяща земна основа. И са се отворили пукнатини, които генерират бързото корозиране на връзките между панелите и оттам цялата конструкция започва постепенно да се разрушава”, обяснява инж. Чавдар Колев.
Жителите на блок 201 в „Надежда” са единствените в квартала, които са се обединили, за да укрепят основите на блока си. Корозиралите заварки на панелите ще бъдат обработени и така 50-годишната сграда ще бъде спасена от сигурна гибел.
Конструкторите смятат, че панелните блокове могат да функционират без проблем и 100 години, но всичко зависи от изпълнението и най-вече поддръжката на сградата. Но координацията между частните собственици на апартаменти е трудна и понякога невъзможна.
„Ако има отворени фуги, значи ще имаме влага, значи непременно ще имаме едно интензивно корозиране на връзките. Следователно не би трябвало да има такива отворени фуги по една или друга причина. И пътят, със запушването, със затварянето на тези пукнатини, е да се предотврати процесът на ускорено износване, ускорено амортизиране на сградата”, допълва още инж. Колев.
Иван Павлов е един от първите българи населени в панелни блокове. Той живее в блок 208 в Надежда от 1964 година. Половината блок вече е изселен, защото се е разцепил и е негоден за обитаване. Времето да се укрепи е изпуснато.
„Просто не знаем всеки ден какво ще се случи. Тук от наркоманите не смеем да си изнесем децата навън. Това, което е поддало, е в такива стойности, че вече няма как да се нормализира”, казва мъжът.
Експертите очакват бум на проблеми с панелни блокове след около 15 години, когато огромният бой такива сгради ще станат около 50-годишни. Подчертават, че проблеми могат да се очакват само в случаите, когато собствениците не се грижат за сградата.
Филмът „Селянинът с колелото" разказва за отчуждението между хората, натъпкани в панелните блокове. 50 години по-късно сътрудничеството между съседите в тези блокове ще бъде решаващо за спасяването на така бленуваната преди десетилетия панелна собственост.
