За последните 12 месеца 22 хил. работни места са загубени
Ако чакаме до юли за избори, ще има проблем с приходите от данъци, най-важното е бързо да се разреши политическата криза, за да има стабилност. Решението за оставка и предсрочни избори е по-добрият вариант, отколкото да се чака с месеци и да се пропада. Това каза икономистът Георги Ангелов по време на икономически дебат, организиран от фондация "Фридрих Науман". Проблемът със служебното правителство е, че ако няма кой да налага дисциплина, няма да има и данъчна събираемост, поясни Ангелов.
Мненията на участниците обединява БГНЕС.
Колегата му Владимир Каролев заяви, че е притеснен от това какво ще стане след изборите и въпреки че симпатизира на протестантите, се противопоставя на основната част на техните искания. Защото те
са популистки, неизпълними, биха довели България до много по-тежко положение от сега, поясни тезата си той.
Има проблем, за който не се говори, който е свързан с това колко дълго може да няма Народно събрание, заяви Илия Лингорски, представител на Либералния институт за политически анализи (ЛИПА).
По неговите думи при следващото управление, независимо дали е служебно или не, ще има нужда от драконовски мерки в Министерството на финансите с оглед погасяването на външния дълг и гарантирането
на фискалния резерв. Дългът е това, което може да те събори, никоя страна не е съборена от дефицит през дадена година, отбеляза икономистът. По думите на Лингорски, ролята на министъра на финансите
в следващия кабинет ще бъде много по-голяма от тази на министър председателя от гледна точка на това страната да не изпадне в ситуация да не знае как да си плати дълговете.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков предупреди за нуждата от това политиците да се справят с реалните проблеми на българската икономика, без значение от техните
идеологически убеждения. Като че ли днешната българска държава се отстрани от сфери като енергетика и крупни инвестиции, отбеляза той. Имаме отдръпване и силно се надявам да не е под влияние на
образованието на управляващите, това да не е проблем с идеологизмите, защото в условията на криза, каквито имаме очевидно не е добър съветник робуването на собствените идеологически убеждения, а по
скоро прагматиката, заяви Бранков.
По време на дискусията докладчиците опитаха да изяснят основните проблеми на икономиката в страната. Сега идеи са нужни повече от всякога заради политическата, но и социално-икономическата
обстановка, заяви Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Пазарът на труда беше най-тежко ударен от кризата, но след 4 години спад имаме раздвижване в края на 2012г., не устойчиво, но все пак го има, каза той. По негова информация коефициентът на заетост
трябва да се повиши с 10% за да се достигне до чувството за растеж от 2008 г.
Според Ганев фокусът в пазара на труда трябва да бъде сменен от гарантирането на работни места в посока създаване на нови позиции. Структурният проблем, който предизвиква бедността в България е
безработицата, заяви той. Безкрайно изкривена е представата за бедни работещи, тъй като шанса един работещ да е беден е 7 пъти по-малка от тази за безработния, каза в подкрепа на тезата си Ганев.
Фокусът трябва да е върху създаване на работни места, това е нещото, което може да ни избута от бедността, след това можем да говорим за сметки, монополи, препоръча икономистът.
За последните 12 месеца 22 хил. работни места са загубени, това, което се случва последните години, че работещите бедни стават безработни бедни, заяви Георги Ангелов. Практически почти всички хора
с ниско образование са бедни, риска да си беден се увеличава драматично с падането на нивото на образованието, отбеляза той. В дългосрочен план образованието е най-стратегическата публична услуга,
нейното компенсиране не може да се направи с нищо друго, заяви икономистът.
Като най-важно за качеството на образованието Ангелов определи нивото на учителите. Политиката винаги през прехода е била на синдикатите да не се уволняват учители, да имат сигурни, макар и ниски
заплати, обясни той. Тогава обаче не привличаш най-кадърните и мотивирани хора, държейки ниски заплати в образованието в дългосрочен план се отблъскват най-кадърните, заяви икономистът. Според
Ангелов заради политика, която в 90-години и изглеждала добре резултата е, че сега като се пенсионират всички учители или няма да имаме учители или те няма да са достатъчно квалифицирани.
Като друг основен проблем икономистът посочи инвестиционната политика. Стремежът на Агенцията по инвестиции и президента е да привличат чужди инвестиции във високотехнологични компании, докато
повечето безработни са в нискоквалифицирани сектор и няма реална връзка между проблема и решението, обясни той. Или трябва да направим всички неграмотни хора програмисти, или да привличаме такива
инвеститори, които да наемат нискоквалифицирани хора, заяви Ангелов. Дори там, където има дефицит на кадри, няма отговор на университетите да увеличат предлагането, трябва да се мисли как
университетите да реализират кадрите си на пазара на труда, препоръча той.
Пазарът на труда и заетостта е остава проблем, в крайна сметка днес имаме с 60% по-малко работни места от преди 20 години, добави Димитър Бранков. Това е голям структурен проблем и на пенсионната
система, защото в момента 1.7 млн. българи, осигурени на пълно работно време, покриват 2.7 млн. пенсионери, заяви той. Освен нуждата от реално реформиране на пенсионната система Бранков подкрепи
мнението на Георги Ангелов, че има нужда от много по-активна политика на държавата в образователната система.
