Надницата поне 1 лев на час от януари. Непълнолетни, бременни и майки с малки деца с дежурства само по светло
Хората, които работят нощем, трябва задължително да са минали през медицински преглед, а шефът трябва да им осигури храна и кафе. Това съобщава експертът по трудово право Тодор Капитанов в
платформата си mywork.bg, пише "Монитор". Ако при преглед се установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило заради нощен труд, той се премества на подходяща дневна
работа или се трудоустроява.
Нощният труд е забранен за хора под 18 години за бременни и за жени, провеждащи ин витро процедури. Законът пази и майките на деца до 6 години. Те също не могат и да работят в интервала от 22,00 ч.
до 6, 00 ч.. Останалите хора, които работят на график и са съгласни да дават нощни дежурства, трябва да са наясно с правата си.
Освен това работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, разяснява Тодор
Капитанов.
Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” да й предостави информация за техния брой,
отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Възнаграждението за един час нощен труд се промени на 0,15% от минималната работна заплата, но не по-малко 1 лев, това реши правителството, като прие промени в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Тази промяна влезе в сила от 1 януари 2021 г.
Работното време по правило се изчислява подневно, но работодателят има възможност да въведе и сумирано изчисляване на работното време за период с продължителност от 1 до 4 месеца.
При въведено сумирано изчисляване на работното време е необходимо да се следи за нормата на продължителност на работното време през целия период.
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен да утвърди поименни графици за работа за целия период, за който то е установено.
Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата
за продължителност на работното време. Освен това при сумирано изчисляване на работното време нормалната продължителност на работното време през нощта е по-малка от тази на дневната.
За нощния труд при сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен при изготвяне на поименния график на работника или служителя, за който се предвижда да работи през нощта, да се
съобразява с намалената продължителност на нощното работното време, като съобразно заложените нощни смени следва да се намалява общата норма за работа за периода, т.е. да се определят за работа
по-малко на брой смени.
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването той има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж, разяснява Тодор
Капитанов.
В закона изрично е посочено, че обезщетението при пенсиониране се дължи на работещия, ако той отговаря на условията, независимо от основанието за прекратяването на трудовото правоотношение.
Тези условия се прилагат и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Обезщетението се изплаща от работодателя само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Преценката за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.
С акт на Министерския съвет с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.
Обезщетението не подлежи на данъчно облагане.
В практиката чест въпрос е дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил на две места, съответно от единия и от другия работодател. Тъй като това обезщетение се изплаща само
веднъж, в тези случаи работникът ще има право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетението при прекратяването му.
В Кодекса на труда няма предвидени ограничения за работници или служители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да продължат да работят по трудовото си
правоотношение.
Работодателят има право да прекратява с предизвестие трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Но не е длъжен.
