Ако започне движение на средства от по-рискови към по-сигурни държави, това ще внесе допълнителен натиск върху монетарния съюз
Силите, които тласкат европейския монетарен съюз към разпад са по-бързи от онова, което политиците могат да направят, за да противодействат на процеса. Такъв е изводът от анализ на агенция Ройтерс, цитиран от Дарик. Анализът започва с констатацията, че на 29 юни европейските лидери се споразумяха за създаването на общ банков надзор в 17-те страни, приели еврото като разплащателна единица, като новата структура ще бъде изградена с помощта на Европейската централна банка. Надеждите са, че в бъдеще на базата на тази структура ще се върви към по-голяма консолидация на банковия сектор чрез създаване на общ фонд за гарантиране на депозитите, както и към пул за подпомагане на банки в затруднение, което да предотврати колапси, застрашаващи сигурността на икономиките.
Европейските лидери се споразумяха и за размера на постоянния спасителен фонд, наречен Европейски стабилизационен механизъм, който ще разполага с € 500 млрд. за противодействие на дълговата криза. Този фонд ще има възможността да инжектира директно капитал в банките.
Според анализа, усилието на политиците да приложат тези споразумения на практика ще отнемат време поне до началото на следващата година, което може да се окаже твърде късно.
Проблемите на Испания да спаси банките си могат да прераснат в по-големи и да се наложи страната да потърси не частичен, а цялостен спасителен план от Европа. Много банки се реорганизират, като запазват само националните си подразделения. Все по-голямо става разделението на северни и на южни страни в еврозоната. Разликата между лихвите по държавните ценни книжа стават все по-големи. Така например за Германия и Холандия доходността по държавните облигации е на исторически минимум, докато за Испания лихвите скочиха до равнища отпреди приемането на страната в еврозоната.
Колкото по-дълго се запази тази ситуация, толкова по-малък е шансът за възстановяване на Южна Европа. С все по-голямата безработица и бедност, политическите революции, които вече се случиха в Гърция и зреят в Испания и Италия изглеждат неизбежни.
През миналата седмица президентът на Европейската централна банка Марио Драги призна покрай понижаването на основната лихва, че все по-голямото разделение на север - юг затруднява ръководенето на монетарния съюз. Двете големи финансови инжекции с евтини 3-годишни заеми за над 1 трлн. евро, излети в банковата система на еврозоната, купиха само няколко месеца време. "Не е ясно дали има мерки, които могат да бъдат ефективни в една силно фрагментирана зона", каза Драги.
Консервативният финансист Ханс-Вернер, ръководител на влиятелния институт Ifo предупреди за последствията, които Германия ще изпита чрез нарастване на претенциите към нея посредством системата TARGET2. Ако южна страна фалира или напусне еврото, Германия ще ще изправи пред огромни загуби, надхвърлящи значително приносът й от € 211 млрд. евро, който е направила до тук за спасяване на страни от еврозоната.
Докато еврозоната съществува в сегашния й вид, такива капиталови потоци не би трябвало да са от голямо значение, както не са от значение трансферите на средства от Тексас до Калифорния. Но ако се започне тенденция по движение на средства от по-рискови към по-сигурни държави, каквато според някои икономисти вече се наблюдава, това ще внесе допълнителен натиск върху монетарния съюз.
Някои страни от Европейския съюз в момента тихо се опитват да ограничат опасностите за местните си банки чрез различни операции, пречещи на по-масивното движение на капитали. През миналата седмица ЕЦБ определи лимит на държавно-гарантираните облигации, които банка може да използва като обезпечение при тегленето на заеми. Такива рестрикции са легални, но противоречат на идеята за свободно движение на капитал в Европейския съюз. Така финансовата дезинтеграция показва, че се движи и то със скорост, която може би надвишава тази, с която се движи финансовата интеграция в еврозоната.
