Първата и най-важна стъпка за утвърждаването на религиозния туризъм е създаването на база данни с най-важните обекти
Успение Богородично е голям християнски празник за всички вярващи по света. В Гърция той се почита по тържествен начин и често е наричан „Летен Великден”. Всяка година богомолците се отправят
към храмовете на Света Богородица, които са разпръснати в цялата страна. Тези, които привличат най-много хора са църквите на островите Тинос и Парос и понтийската Богородица Сумела в северна
Гърция. Според туристическите оператори обаче тази година потокът ще е намалял. Данни все още няма, но се смята, че спадът ще е поне 30 и може да достигне до 50 на сто. „След като дори в
навечерието на празника намираме свободни хотелски стаи и билети за корабите към Тинос, съвсем основателно можем да предположим, че посетителите ще са много по-малко в сравнение с предишните
години”, каза за GRReporter Никос Келайдитис, член на управителния съвет на Гръцката асоциация на агенциите за пътуване и туризъм (HATTA). Това се дължи на факта, че повечето от богомолците са
гърци. А те се затрудняват да отидат на годишното поклонение, заради орязаните си доходи.
Интерес към гръцките религиозни паметници обаче има и от чужбина, и то не само от държави с източноправославно изповедание. „Съществуват изследователи от Япония, Корея и други държави, които
проявяват интерес да посетят различни храмове. Има и хора, които просто се интересуват от културата на Византия и религиозните паметници от онова време”, разказа Никос Келайдитис. Въпреки това,
както посочва в Гърция религиозният туризъм все още не е разработен сериозно, при все че предоставя големи възможности. „Ситуацията все пак е по-добра, отколкото беше преди две-три години.
Нещата могат да се подобрят, стига държавните служби, Църквата и бизнесмените на местно ниво да се организират и да си сътрудничат. Опитите за това започнаха преди две години, но при все че в
началото имаше голям интерес и участие не продължиха”.
Според Никос Келайдитис Църквата е проявила голямо желание и е предложила много и различни идеи за осъществяването на програмата. Както в повечето от случаите и тук бездействието на държавните
органи е прекъснало инициативата за предприемане на правилните действия за един алтернативен вид туризъм, който може да носи много доходи на участниците във веригата. „Хората, които идват, за
да посетят религиозни паметници, не идват само за 1-2 дни. Те остават за много повече. Освен хотелиерите, ресторантьорите и транспортните фирми те носят приходи и на местните търговски обекти. Т.е.
едно местно общество може да е напълно заето само с тази дейност”.
Местата за посещение са много. Една много голяма част от пътя на св.апостол Павел е свързан с Гърция, има различни манастири в различни краища на Гърция. Най-емблематичните и вторите по важност
след тези в Света гора са скалните манастири в Метеора, в област Тесалия. Желаещите да посетят манастирите на Света гора трябва да се снабдят с разрешително, което се нарича диамонитирио и се
издава от управата на Атон. Посетителите, които могат да бъдат само мъже обаче престават да бъдат туристи при стъпването си на полуострова и са задължени да следват програмата на монасите.
Освен това се допускат определен брой посетители с цел да няма пренатоварване. „За монасите Атон е мястото, където те се оттеглят от нашия шумен свят. Може би е логично да не допускат безконтролно
голям брой туристи. Някои игумени и техните представители не са негативно настроени към религиозни туризъм, но в същото време не са привърженици на неговото мащабно развитие”.
Никос Келайдитис допълни, че интерес за посещение на Света гора изразяват много чужденци с големи финансови възможности, които не са православни християни. „Не е лесно да приемат един такъв човек,
но не е и съвсем изключено. Ние имахме един клиент – банкер от Сингапур, който искаше да посети Атон, понеже се интересува много от историята на Византия. Той посети Атон само за един ден, без да
има право да остане в някой от манастирите и след това отиде на остров Патмос, за да посети манастира на Откровението на свети Йоан на остров Патмос”.
Според представителите на туристическия бизнес първата и най-важна стъпка за утвърждаването на религиозния туризъм е създаването на база данни, където да бъдат описани религиозните обекти във всяка
област.
