Започналият с много обещания и закани дебат за пенсионна реформа приключи с резултат, който дава малко отговори и не оправдава поставената цел, казват двамата експерти, към които "Дойче веле" се обърна за мнение
В представения от Министерството на труда и социалната политика план се предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране до 65 г.чак през 2037 г., липсват конкретни мерки за ограничаване на ранното пенсиониране, остава, макар и леко ревизирана, възможността за прехвърляне на парите за втора пенсия от частните фондове в държавния, осигурителните вноски нарастват с общо 4.5 процентни пункта през следващите 12 години като отпада увеличението с 2% на вноската към втория стълб от 2017 г., както е записано в закона.
Ето как председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков и председателят на управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев коментират намеренията на Министерството на труда и социалната политика да промени параметрите на системата така, че пенсиите да се увеличат, а зависимостта на НОИ от бюджета да намалее.
Малко добри, много лоши новини
Диалогът се състоя и от него стана ясно, че ще подкрепяме пенсионния модел, а няма да го разрушаваме. С това свършват добрите новини и започват лошите, смята Иван Нейков.
В обществото бе създадено впечатлението, че до края на март ще имаме яснота какво ще правим в следващите години. Но в документа пише друго - това са само коментирани тези, по които сега тепърва наново още един месец ще се дебатира и ще се търси съгласие. Но и този месец няма да стигне, защото да обещаваш, че след три месеца ще отрежеш лентата е подходящо за наливане на асфалт, но е съвсем не на място по отношение на стъпки за реформиране на осигурителния модел, казва експертът. Според него притеснителният резултат от това бързане е липсата на стратегия и на цели. Казва се, че трябва да постигнем финансова стабилност и адекватност на пенсиите, но никъде в документа не виждаме аргументи и доказателства, че това, което се предлага, ни води в тая посока. Не се казва какви ще са, ако приемем тези мерки, дефицитът в бюджета на НОИ и пенсиите след 2, 5 или 10 години.
Задължителна е прецизна предварителна оценка за икономическото и социалното въздействие на предложенията, каквато в качения на сайта на социалното министерство документ не се вижда. Дай боже да е направена или да се прави, защото, като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш някъде другаде, казва Нейков. Като пример той посочва възможността хората, на които не им достига 1 година възраст, да се пенсионират с намаление на пенсията – 0,4% месечно и по-малко от 5% годишно. Неговата прогноза е, че от тази възможност ще се възползват не единици, а много хиляди хора. Така няма да се намали, а ще се разшири ранното пенсиониране, а заради повишените разходи зависимостта на бюджета на НОИ от републиканския бюджет няма да отслабне, а ще се засили. Въобще, по думите на Нейков, при ситуацията, към която се движим, ще дойде момент, когато ще се притесняваме от обратното - че републиканският бюджет вече е зависим от бюджета на НОИ.
Не се решава нито един проблем
Дебатът даде резултат, който не решава нито един от съществуващите проблеми, казва Красен Станчев. Той оценява положително само идеята за повишаване на възрастта за пенсиониране – радикална промяна след популисткото ѝ задържане през последните години. То е прекалено много разтеглено във времето, но все пак представлява смяна на парадигмата, на начина на мислене.
Дори и повишаването на възрастта да е по-бързо обаче, ефектът от него няма да е достатъчен, за да реши проблемите на общественото осигуряване, на което тази година бюджетът ще трябва да даде над 5 милиарда лева. Защото липсват нужните допълнителни мерки. Прегледът на част от причините за трупане на дефицити, инвалидните пенсии в частност, са оставени в бъдещето. Не се прави достатъчно за ограничаване на ранното пенсиониране. Така като цяло, твърди Станчев, ефектът за бюджета на НОИ от направените предложения ще бъде или нулев или отрицателен.
Повишаването на осигурителните вноски, според него, ще има обратен ефект, защото ще се намали събираемостта им. Не е направен преглед на процедурите по отчетност на държавния фонд, а там има голям резерв, защото в момента се създават стимули за измами, които не могат да бъдат решени с криминализацията на неплащането на осигуровки. Защото много често то е свързано с влошена конюнктура, бизнесцикли, фалити на контрагенти. Накрая този, който трябва да възстанови плащанията, когато възстанови бизнеса, ще се оказва криминално отговорен и наказан заради независещи от него причини, казва Красен Станчев.
Заблудата "право на избор"
Двамата експерти са единодушни и за вредните последици от приетите през декември промени, засягащи втория стълб на пенсионната система. Планираната им модификация не променя нещата. Според Станчев, тази радикална промяна на самия пенсионен модел, приета през декември без необходимите обсъждания и анализи, е трябвало да бъде преосмислена и отменена изцяло. Което не е направено въпреки разумните аргументи в тази посока. Не са взети предвид изводите в подробния анализ на ИПИ за въздействието на тази промяна, който много ясно показва негативните ефекти от нея.
Иван Нейков обръща внимание на казаното от министъра на финансите при представянето на правителствените предложения, че така нареченото "право на избор" за движение на личните пари на хората между първия и втория стълб засягало само 1-2 процента от всички осигурени лица. Ако това е вярно и наистина става дума за толкова незначителен ефект от тази стъпка, защо изобщо трябва да я правим и да продължаваме да настояваме на нея, пита експертът и припомня шопския израз: е оти ги ручахме жабетата?
А иначе истината е, че човек, който реши да прехвърли парите си от едно място, където те се управляват и защитават от инфлацията (универсалните пенсионни фондове), на друго място, където те не се управляват (НОИ или Сребърния фонд), трябва да е наясно, че си гарантира загуба. Това е същността на предложението, казва Иван Нейков.
