Българите често се трудят при по-лоши условия и за по-малко пари
Румънците, имигрирали в Германия, си намират работа по-лесно от българите, твърдят експерти по пазара на труда, цитирани от ДПА.
Румънците по-рядко прибягват до социални помощи по германската програма "Харц IV", сочи анализ на Германския институт за изследване на пазара на труда и заетостта (IAB) в Нюрнберг. През март едва 8 процента от живеещите в Германия румънци са били безработни, докато при българите този процент е бил близо два пъти по-голям.
Разликата е още по-осезаема при дела на гражданите на двете източноевропейски държави, които се включват в социалната програма - през февруари това са били 11,1 процента от румънците и 26,8 процента от българите, живеещи в страната.
Все пак българите и румънците са малка част от хората, които получават помощи по програмата "Харц IV" - общият им брой е едва 91 800 от 4,429 милиона. През април в Германия са живели общо 582 000 българи и румънци, повечето от които са били в Берлин, Мюнхен и Франкфурт.
В изследване на германската фондация "Фридрих Еберт" от януари се отбелязва, че българите често се трудят при много лоши условия и срещу твърде ниско заплащане, което ги кара да прибягват до помощ от държавата.
Все пак и двете групи изкарват по-малко от средното възнаграждение в Германия: един български или румънски "гастарбайтер” на пълен работен ден взима средно 1885 евро месечно, но върху тази сума плаща данъци и отчисления, които понякога надхвърлят 30%.
Експертите, цитирани от "Дойче веле", отбелязват, че това ниско заплащане се дължи включително и на факта, че част от българите и румънците в Германия полагат много по-нискоквалифициран труд спрямо равнището на своето образование и професионални умения.
26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която изисква висше образование. Почти половината българи и румънци в Германия упражняват труд, за който не се иска никакво образование.
