Руската икономика се свива доста рязко през второто тримесечие на годината, тъй като страната продължава да страда от ниските петролни цени и от западните санкции. Това беше потвърдено от данните на Федералната статистическа служба в Москва
Според окончателни данни, Брутният вътрешен продукт се понижава през второто тримесечие с цели 4,6% спрямо година по-рано и след понижение с 2,2% през първото тримесечие на годината. Данните бяха по-лоши от средните прогнози за спад на БВП с 4,5% и показват, че руската икономика се намира в най-дълбока рецесия от 2009-а година насам.
Тези негативни резултати са факт в резултат на новия спад на цените на петрола, както и на оставащите в сила западни санкции, въведени поради анексирането на Крим и ролята на Москва за кризата в Източна Украйна. Отстъплението на рублата в началото на годината и последвалото нарастване на инфлацията също изиграха негативна роля, подкопавайки значително вътрешните потребителски разходи.
Рублата изгуби повече от 40% от стойността си спрямо долара през последните 12 месеца, което я направи една от най-слабо представящите се валути в световен мащаб. В същото време негативният ефект от слабите цени на петрола се пренесе в редица други части на руската икономика. Индустриалното производство в страната падна през юни за пети пореден месец, отчитайки най-продължително влошаване от 2009-а година насам, докато промишлеността също се влоши изненадващо през юли.
Преди време Централната банка на страната предупреди, че тя може да ревизира надолу прогнозата си за свиване на БВП с 3,2% през тази година с оглед на по-слабо от очакваното представяне на вътрешното търсене през първите шест месеца. Банката също така заяви, че страната може да се окаже в икономическа рецесия и през следващата година, ако през 2016-а година цените на суровия петрол останат под 60 долара за барел.
В момента повече от половината от населението на света (53,5%) живее в градски райони. За сравнение - през 2005 г. хората, живеещи в градовете, са били 49 процента, а през 1990 г. - 43 на сто
В седем места в света 100% от населението живее в урбанизирани територии. Това са Хонконг, Сингапур, Бермудските острови, Макао, Каймановите острови, Синт Мартен и Монако. Сред другите силно урбанизирани държави са Катар, Кувейт, Белгия, Малта и Уругвай, писа британският в. "Телеграф".
За някои може да е изненадващо, че страни като Исландия, Аржентина и Австралия са класирани на високи позиции в списъка, имайки предвид обширните пространства пустош в тях.
Азиатската държава Оман отчете едно от най-големите увеличения на градското население в последните години: 77% от популацията сега живее в градските райони, докато през 1990 г. нивото е било 66 на сто.
Най-малко урбанизирани са популациите най-вече в Азия, Африка и Карибските острови, като Тринидад и Тобаго, Бурунди, Папуа Нова Гвинея, Уганда, Малави, Непал и Шри Ланка оформят 10-те страни с население, живеещо предимно в селските райони.
Лихтенщайн е най-ниско класиралата се европейска държава. Там едва 14% от населението живее в урбанизирани територии. Във Великобритания 82% от населението живее в градските райони, докато през 1990 г. градските жители са били 78 на сто.
В България градското население е 74 % към 2014 г., докато през 1990 г. е било 66% от общата популация на страната.
На картата е показан светът според градското население като процент от общата популация. Държавите или териториите в тъмносиньо имат най-градски популации, а тези, оцветени в по-светли тонове, са най-малко урбанизирани.
