В ситуация на икономическа криза в Русия и международен натиск над страната заради отношението й към Украйна местните световно известни брандове губят позиции в световната класация, изготвяна от Brand Finance, съобщава руските медии
Така брандът "Газпром" губи 24% от стойността си и вече се оценява на 6.96 млрд. долара като по този начин от 129 място досега вече се нарежда на 178-о, съобщава РБК. По обезценяване на бранда на следващо място се нарежда "Сбербанк", чиято оценка намалява с 21 на сто спрямо година по-рано и сега вече струва 8.67 млрд. долара. С тези показатели компанията вече заема 141 място при 106-а позиция преди година.
Загуби понася и петролната компания "Лукойл". Стойността на бранда й намалява със 17 на сто до 3.67 млрд. долара. При този гигант се наблюдава и най-големия срив класацията, при което от 306 място спада до 417 сред общо хиляда компании.
Най-добрите резултати показва мобилният оператор МТС. Неговият бранд е поскъпнал с 10 на сто за година до 3.98 млрд. долара като се изкачва от 406 на 373 позиция. Търговската мрежа "Магнит" също се справя добре и брандът й поскъпва с 5 на сто.
Титлата на най-скъп бранд и тази година задържа Apple, чиято цена се вдига за година със 104.68 млрд. долара и вече се оценява на 128.30 млрд. долара. В същото време IBM напуска челната десятка и вече заема 12-о място, губейки 15 на сто от пазарната стойност на бранда си и вече се оценява на 35.43 млрд. долара. На негово място се появява китайският мобилен оператор China Mobile като се издига от 13-а на 9-а позиция с оценка на бранда от 47.92 млрд. долара.
В категорията "Най-влиятелни брандове" на класацията челната позиция отстъпва италианският производител на автомобили Ferrari, на негово място се настанява производителят на детски играчки LEGO.
Всички оценки, направени от автора на класацията Brand Finance представляват сравнение между 2014 и 2013 г. В определянето на стойността на брандовете се използва методиката Royalty Relief. Чрез нея се създава възможност да се определи цената, която съответната компания би платила за своя бранд, ако не е неин, но е готова да го купи. Този подход включва в себе си оценкатана бъдещите доходи, които биха дошли от използването на бранда и да се определи плащането, в което се включва лицензът за използване на съответния бранд.