Брутният външен дълг на страната в края на август възлиза на малко повече от 43 млрд. евро (45 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава Българската народна банка (БНБ).
Това е с близо 1,4 млрд. евро (3,3 на сто) повече в сравнение с края на август 2022 г.
В края на август 2023 г. краткосрочните задължения са близо 7,339 млрд. евро (17 на сто от брутния дълг - 7,7 на сто от БВП) и се понижават с 678,7 млн. евро (8,5 на сто) спрямо август 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35,7 млрд. евро (83 на сто от брутния дълг, 37,4 на сто от БВП), като се повишават с близо 2,1 млрд. евро (6,2 на сто) спрямо края на август 2022 г.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на август 2023 г. е над 9,357 мллд. евро (9,8 на сто от БВП). Спрямо края на август 2022 той нараства с повече от 2,152 млрд. евро (29,9 на сто). Външните задължения на Централната банка са почти 2,1 млрд. евро (2,2 на сто от БВП). Те нарастват със 77 млн. евро (3,8 на сто) спрямо края на август 2022 г.
Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са над 5,690 млрд. евро (6 на сто от БВП). Те се увеличават с близо 195 млн. евро (3,5 на сто) спрямо края на август 2022 г. Външните задължения на "Други сектори" са 11 878,2 млн. евро (12,4 на сто от БВП). Те намаляват с над 1,126 млрд. евро (8,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на повече от 14 млрд. евро (14,7 на сто от БВП), което е с близо 93 млн. евро (0,7 на сто) повече спрямо края на август 2022 г. То отново е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32,6 на сто към края на август 2023 година.
