Ръстът на българската икономика за миналата година вероятно ще е под 1%
От влизането на страната в Европейския съюз българската икономка е нараснала с 10%, по данни на НСИ, цитирани от Дарик. По-голямата част от този ръст обаче е реализиран през първите две години на
членството. Години, в които икономиката беше във възход, а притокът на инвестиции правеше използването на европейските фондове непривлекателно както за бюрокрацията, така и за голяма част от
бизнеса. Всъщност през този период България даваше повече пари на ЕС, отколкото получаваше. През 2009 г. икономиката изпадна в рецесия. Чуждестранните инвестиции пресъхнаха и финансирането от
Европа започна да става все по-важно, което накара правителството на ГЕРБ да започне да работи по-упорито за усвояването на европейските фондове.
По думите на министър Томислав Дончев, който отговаря за този ресор, в периода 2007-2011 г. страната е усвоила 2.9 млрд. лева. А само през 2012 г. от Европейските фондове са получени 2.5 млрд.
лева. Тоест ЕС е подпомогнал пряко растежа на българската икономика с малко над 2 млрд. лв. или над 2.6% от БВП на страната, ако се отчете и вноската в европейския бюджет.
В края на 2011 г. финансовият министър Симеон Дянков коментира, че Бюджет 2012 е изчисляван за растеж на икономиката от 1.2%, въпреки официалната прогноза за увеличение на БВП с 2.9%.
Изглежда нито една от двете прогнози няма да се сбъдне. Ръстът на българската икономика за миналата година вероятно ще е под 1%, по методологията на Евростат, след нулев растеж през първото
тримесечие, 0.3% през второто, 0.1% през третото и вероятно близко до 0 увеличение през последните три месеца на годината.
Единствено европейското финансиране е предотвратило рецесията в страната. До момента България е усвоила едва 35% от договорените средства от ЕС. Настоящото правителство планира нивото на усвояване
на европейските пари да достигне 65% до края на тази година. Ако тази цел бъде осъществена, икономиката ще регистрира растеж над заложените в Бюджет 2013 1.8% и вероятно тласъкът на европейските
пари ще доведе до излизане на икономиката от стагнацията. Така изборите се превръщат в най-голямата заплаха за икономическия растеж. Причината е, че покрай тях, администрацията на практика
спира да работи, изчаквайки да разбере, кой ще дойде на власт.
