В селските райони по-малко от 4% от домовете имат енергийно ефективни прозорци и изолация
Само 18 процента от всички домакинства у нас имат външната изолацията на домовете си, показва анализ на Центъра за изследване на демокрацията. От жилищата в градовете 40 процента са с монтирана
енергоспестяваща дограма, а 41 процента имат и външна изолация. В селските райони обаче, където сградите са по-стари, по-малко от 4 на сто от домовете имат енергийно ефективни прозорци и
изолация, показват данните на НСИ, ползвани в анализа на експертите от Центъра за изследване на демокрацията, предаде Дарик, позовавайки се на БТА.
Макар за България да липсват данни каква част от общото потребление на енергия се ползва за отопление на жилищата, за приблизителна оценка може да се ползват данни от близки страни - например в
Полша, за отопление се изразходва около 66 на сто от общото потребление на енергия в домакинствата, посочват експертите. Ето защо изборът на енергийно ефективен и чист източник може да има голямо
влияние върху разходите на едно домакинство, както и да намали парниковите му емисии, отбелязват експертите.
Според изчисления на ЕК българските домове в градските райони могат да произвеждат от собствени източници средно по 1600 кВтч електроенергия на квадратен метър жилищна площ годишно, което се
равнява на 30 процента от средното им потребление. Данните на НСИ обаче показват, че само 1,5 процента или 30 629 от общо 2 060 745 жилищни сгради в България са имали монтирани слънчеви панели в
началото на 2011 г. Повече от половината от тях - 60 процента, са в градските райони. Най-много слънчеви панели - 87 процента, са монтирани в еднофамилни къщи, а най-висок е делът на сградите със
слънчеви панели сред държавните и общинските сгради.
От оценката на ЕК през 2012 г. става ясно, че досега ЕС е постигнал едва наполовина целта да намали енергийното си потребление с 20 процента и че ако се поддържа сегашното темпо, потреблението ще
намалее само с 9 процента до 2020 г., се посочва в анализа на Центъра за изследване на демокрацията.
В България въвеждането на изискванията на законодателството на ЕС в тази насока се бави - въвеждане на изисквания за енергийна ефективност на нови и стари сгради; осъществяване на редовни проверки
на отоплителните и охладителните системи; сертифициране на всички сгради и създаване на правила, които да осигурят, че до 2021 г. всички нови сгради ще имат почти нулево потребление на енергия, се
посочва в анализа.
Според експертите от Центъра за изследване на демокрацията въвеждането на тези мерки изисква съществен финансов ангажимент от страна на правителството, производителите и българските граждани,
поради което държавните институции избягват налагането им.
Домакинствата обаче могат да се възползват от две програми, подкрепящи подобряването на енергийната ефективност в жилищните сгради и да приложат комбиниран ефект на три основни мерки за повишаване
на енергийната ефективност на жилищата си - използване на енергийно ефективни електрически уреди; изолация и обновяване на сградите; собствено енерго-производство. Тригодишната програма на МРРБ,
страртирала през миналата година и финансирана от ОП "Регионално развитие" и Фонда за регионално развитие на ЕС, е на обща стойност 50 млн. лв. Тя предлага подкрепа на собственици на многофамилни
сгради в 36 града. От първоначално обявената 50 процента от общата стойност на индивидуалните проекти, безвъзмездната помощ бе увеличена до 75 процента.
Собствениците на жилища могат да се възползват и от съвместният проект на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие чрез
Програма за кредитиране на енергийната ефективност в дома. Проектът ще продължи до 31 юли 2014 г. и е на обща стойност 40 млн. евро, като Международния фонд Козлодуй предоставя допълнително 14 млн.
евро безвъзмездна помощ. Одобрените кредитополучателите могат да се възползват от безвъзмездна помощ до 35 процента от общия им разход за енергийно-ефективно обновяване.
