4% от домакинствата преминават под линията на бедността поради необходимостта от доплащания за здравни услуги, а 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, сочат мрачните данни
Това стана ясно от доклада на постоянния представител на Световната банка за България Антъни Томпсън, изнесен по време на Съвета "Партньорство за здраве" към Министерски съвет.
В повечето страни членки на Европейския съюз парите, които пациентите доплащат за здравеопазване, са далеч по-малко като дял и това остава един от основните проблеми у нас.
Оценката на Световната банка е предимно финансово ориентирана, но и тя изтъква вече ясен факт - че системата ни не е достатъчно ефективна. Все още отделяме малко повече от очакваните средства от Брутния вътрешен продукт на глава на населението, инвестираме повече от сравнимите с нас държави.
Според Световната банка сме добре по показатели като майчина и детска смъртност, макар и да не сме на средното за ЕС ниво, но в сравнение със сходните ни страни не сме на лоши позиции.
Смъртността от сърдечносъдови заболявания у нас остава най-висока в рамките на ЕС, като сме доста над средното ниво и при смъртността от апендицит.
4% от домакинствата преминават под линията на бедността поради необходимостта от доплащания за здравни услуги, а 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, сочат мрачните данни на Томпсън. По думите му, от 6% до 12% от населението не се обхваща от НЗОК.
Според оценката на Световната банка системата на здравеопазването ни всъщност е добре развита, но проблемът е в качественото обслужване на профила на заболяванията.
Анализът сочи, че у нас няма недостиг на лекари, каквото е разпространеното схващане - истината била, че прекалено малко от тях работят в първичната помощ.
Томпсън изтъкна, че в 55% от българските болници 1/3 от пациентите можели да преминат амбулаторно лечение, което е далеч по-евтино. Системата остава насочена към болниците, което я прави фрагментирана, обобщават от Световната банка.
