То предвижда ограничаване на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий и финансова помощ за развиващите се страни
Парижкото климатично споразумение е "най-добрият ни шанс да спасим едничката планета, която имаме". Това заяви американският президент Барак Обама по повод постигнатата в събота късно вечерта сделка във френската столица. Той посочи, че документът може да е "повратна точка" за света да поеме по пътя на нисковъглеродното бъдеще.
Почти 200 страни, участващи в продължение на две седмици в напрегнати преговори в Париж, постигнаха споразумение, според което държавите ще намалят парниковите си емисии, пише ВВС. То е частично законово обвързващо и частично доброволно и ще влезе в сила от 2020 г. Основните точки в него са: достигане на пик на емисиите "колкото се може по-скоро" и постигане на баланс между изпускането и абсорбирането на емисии през втората половина на този век, задържане на повишаването на глобалните температури до под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, с крайна цел от 1.5 градуса, преразглеждане на напредъка на всеки пет години, осигуряване на 100 млрд. долара на година под формата на климатично финансиране за развиващите се страни до 2020 г. с обещание за още помощ в бъдеще.
Описвайки споразумението като "амбициозно", Обама заяви: "Заедно показахме какво е възможно, когато светът застане като един. Тази сделка ще означава по-малко въглеродно замърсяване, което заплашва планетата ни и повече работни места и икономически растеж, задвижвани от нисковъглеродни инвестиции". Но американският президент призна, че документът не е идеален.
Китай, който е най-големият замърсител в света, приветства сделката. Той също коментира, че тя не е перфектна, но допълни, че "това не ни спира да правим исторически стъпки напред". Гиза Гаспар Мартинс, председателят на групата, представляваща някои от най-бедните страни, посочи: "Това е най-добрият резултат, за който можехме да се надяваме, не само за най-малко развитите държави, но и за всички граждани по света".
Но някои активисти заявиха, че споразумението не е достатъчно категорично, за да опази планетата. Директорът на организацията Global Justice Now Ник Деардън твърди: "Скандално е, че сделката се представя за успех, когато тя подкопава правата на най-уязвимите общества в света и няма почти нищо обвързващо, което да гарантира един безопасен климат за бъдещите поколения".
Някои аспекти от текста ще бъдат законово обвързващи като например предаването и редовното преразглеждане на цели за намаляване на емисиите. Но самите цели, поставени от отделните страни, няма да бъдат обвързващи.
Според специалистите именно опитът да се наложат цели за емисиите на държавите е била една от основните причини за това климатичната среща в Копенхаген през 2009 г. да се провали. Тогава страни като Китай, Индия и други не искаха да приемат условие, което според тях ще бъде удар по икономическото им развитите. Конференцията в Париж успя да избегне подобен блокаж, като разви система за доброволни обещания за намаляване на емисиите. Чрез нея страните представяха своите планове за съкращаване на емисиите си и това послужи за основа на парижкото споразумение.
Основното чувство след постигането на сделката е облекчение. Договореният документ е без паралели в сферата на борбата с климата. Той определя ясен дългосрочен лимит на покачването на температурите и път, по който да се стигне до там. Освен това се предвиждат пари за бедните страни, за да могат да се адаптират, и има механизъм за преразглеждане на целите, за да може с времето амбициите за намаляването на парниковите емисии да се увеличават. Последното е от ключово значение, ако сделката иска да постигне задържане на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий.
Споразумението посочва най-вече и нов начин за икономически напредък, без той да струва скъпо на планетата. В неговия център е дългосрочната перспектива за достигането на устойчивост. Ако документът успее да постигне тези цели, това наистина ще доведе до дълбоки промени.
Анализ на Foreign Policy твърди, че сделката дава основания за предпазлив оптимизъм. Това, което на пръв поглед изглежда невъзможно в нея, е целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий. Според специалистите, ако запази досегашната си траектория, светът вероятно няма да достигне дори целта от 2 градуса по Целзий. Парижкото споразумение не съдържа стратегия за постигането на такава голяма цел. Но смисълът всъщност е символичен. Това означава, че светът признава рисковете от климатичните промени спрямо малките островни държави. Включването на целта от 1.5 градуса по Целзий служи като напомняне, че няма "безопасно ниво" на глобално затопляне и международната общност трябва да се задейства.
Според сп. Economist в Париж държавите са предприели историческа стъпка по един много дълъг път и споразумението показва едно безпрецедентно политическо признание за рисковете от климатичните промени. Но изданието признава, че макар и сделката да изисква от страните да действат по отношение на климатичната промяна и да увеличават предприетите мерки с времето, тя не казва нищо конкретно за това колко точно всеки трябва да свърши. Надеждата е, че с развиването на технологиите и притокът на средства към развиващите се държави амбициите за тези действия, които ще бъдат ревизирани на всеки пет години, ще нараснат. И все пак може би най-важният ефект от парижкото споразумение през следващите няколко години ще бъде сигналът, който изпраща към инвеститорите, а именно, че обединените световни правителства казват, че ерата на изкопаемите горива започва да приключва.
