89% от най-продаваните саламурени продукти не отговарят на стандарта
Сиренето, което купуваме от магазина, масово не отговаря на изискванията на Българския държавен стандарт /БДС/. 89% от най-продаваните продукти не покриват критериите за Българско саламурено сирене, което е полезно за здравето. Това показва изследване на Асоциация "Активни потребители", пише в. Стандарт. Оттам са тествали в акредитирана лаборатория общо 36 марки краве сирене в ценови диапазон от 3,50 лв./кг. до 14,98 лв./кг. Анализът е показал, че едва 11% се произвеждат съгласно утвърдената технология за истинско българско саламурено сирене. Резултатите оповести Богомил Николов, изпълнителен директор на "Активни потребители".
Основните показатели, според които са оценявани сирената, са тези, залегнали в българския стандарт - водно съдържание, степен на зрялост, наличие на растителни мазнини, отношение на разтворим към
общ белтък.
Единствените сирена, които отговарят на всички критерии, са само четири: Димитър Маджаров, Lacrima, Frezco и Карловско.
При останалите са установени нарушения в етикетирането, като липсва или е само частична задължителната информация /23 продукта/. Добавяне на немлечни мазнини има при 6 марки насипно сирене - "Дъга", "Здравец", "Старопланинско", "Тракия", "Сирене краве саламурено СВА", насипно "Женски пазар". В този случай от първостепенна важност е клиентът да бъде информиран за такава добавка и тези сирена задължително да са обозначени с етикети като имитиращи продукти. В някои технологии за получаване на палмова мазнина количеството на трансмазнините се увеличава значително. Усвояват се по-трудно от организма и могат да провокират възпалителни процеси. Научно доказано е, че високомолекулните наситени мазнини допринасят за увеличаване нивото на холестерола в кръвта и провокират затлъстяване, атеросклероза, тромбоза на съдовете и редица други сърдечно съдови заболявания.
Според БДС 15:2010 степента на зрялост на сиренето трябва да е не по-малко от 14%. Тестът на "Активни потребители" обаче показва, че процентът е под 12,6% при 26 марки.
Марките сирене, чиято степен на зрялост е над минималното изискване на стандарта, са "Frezco" (19,3%), "Лакирма" (18,2%), "Ел Би Булгарикум" (16,35%), "Billa" (17,39%), "Маджаров" (насипно)
(14,85%), "Карловско" (насипно) (15,89%). Неузрялото сирене е с по-ниска хранителна стойност, може да съдържа вредни микроорганизми и при определени условия да е причина за хранителни отравяния и
стомашно чревни злокачествени образувания.
Съгласно българското законодателство процентът на водното съдържание в сиренето не трябва да надвишава 54%. Този процент е спазен единствено при насипно Olympus (49,15%), Lacrima (52,97%), Frezco (53,27%), насипно "Димитър Маджаров" (53,97%) и насипно "Карловско" (53,88%). При 24 от марките този процент е завишен като при 16 се наблюдава много високо ниво. В три от марките процентът на водното съдържание е над 65%. Повишеното водно съдържание крие потенциали опасности за потребителите. Когато процентът на сухото вещество е нисък, потребителите губят от хранителната стойност на продукта, защото се понижава концентрацията на ценни съставки в сиренето, като млечните протеини и пептиди. Тоест понижаването на протеиновото съдържание води и до редукция на по-лесно усвоимия калций, което може да доведе до сърдечносъдови и костно-ставни проблеми. Тези сирена имат и по-ниска трайност и са по-податливи на гранясване и образуване на нежелателни и понякога токсични вторични вещества.
Високо водно съдържание над 59,4% (54% по БДС) имат 19 марки, а 3 са с много високо (над 65%). С много ниско съдържание на протеин (белтък) - под 12%, при норма от 15-16%, е установено при 5 от
марките, от които 4 са с влагане на немлечни заместители. Няма намерени антибиотици и надхвърлено количество сол при нито едно от 36-те марки сирена. При тестове през минали години често е
имало проблем с завишеното количество сол.
Цялата информация за теста - кое сирене от коя търговска верига е взето, колко струва и какво си купуваме срещу тези пари - можете да намерите на: www.activnipotrebiteli.bg
Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) трябва да започне регулярни тестове, но не в мандрите, а в търговските мрежи с участието на всички заинтересовани страни, предложи Николов. Сред
предложенията са още Министерство на икономиката да изготви и финансира програма за независими тестове на продукти и ощетените производители да сезират КЗК за нелоялна конкуренция. Трябва и да се
намали ДДС за основни храни, каза още Богомил Николов. Дали сиренето е истинско или фалшиво - може да се предположи по цената - сирене под 8-9 лв. за килограм няма как да е направено по традиционна
технология, категоричен е Николов.
