След като получи критики от повечето заинтересовани страни и одобрение от застрахователите, КФН реши да направи още едно обществено обсъждане
Въвеждането на системата "бонус-малус", която трябва да определя цената на застраховката "Гражданска отговорност", за пореден път се отлага. След като получи критики от повечето заинтересовани
страни и одобрение от застрахователите, Комисията за финансов надзор (КФН) реши да направи още едно обществено обсъждане и така да удължи срока за приемането на системата поне до март догодина,
пише в Монитор.
Припомняме, че в средата на ноември КФН представи системата. До 400% оскъпяване на "Гражданската отговорност" за нарушителите на пътя, предвижда моделът на КФН, разработен съвместно с МВР и МТИТС.
Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор ( КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
(МТИТС). В процеса на изработване активно се включи и Държавната агенция за пътна безопасност.
Застраховката ще върви и със собственика, и с шофьора, но не и с колата, каквото беше предложението на КФН миналата година. Първоначално беше заложено механизмът на заработи от 2021 г., като 2020
г. трябваше да бъде нулева за всички шофьори. Дотогава обаче собствениците на автомобили ще трябва да попълнят в полиците си кой има право да кара колата. Подготвени са две скали. И при двете
максималното наказание е 4 пъти по-скъпа застраховка.
Бонусите за изрядните обаче - според едната скала ще са до 23% и ще са нужни 5 години, за да се достигнат. При другата застраховката - 25 на сто, но чак след 7 години. Предвидено е дори еднократно
превишаване на скоростта с между 20-30 километра в час да води до поскъпване на полицата с 25 или 15 процента в зависимост коя скала ще бъде приета. При превишение до 50 километра в час –
"Гражданската отговорност” ще скочи с 50 или 20 на сто.
Реакцията на превозвачи, представители на организациите на шофьорите и автоинструкторите не закъсня. Оскъпяването на полицата не трябва да зависи от нарушенията по пътищата, както предвижда
моделът, защото заради едно и също провинение водачите се наказват два пъти - един път по Закона за движение на пътя, а вторият при плащането на по-висока застраховка, смятат превозвачи и шофьори.
Даже обявиха, че са готови да излязат на протест.
Срещу новия модел недоволства и омбудсманът Диана Ковачева. Тя изпрати препоръка препоръка до председателя на КФН Бойко Атанасов с искане да се предвиди допълнително време за обсъждане и
съобразяване с направените в хода на общественото обсъждане до 19 декември становища относно "Бонус-малус". Омбудсманът посочва, че за обсъждане и евентуално приемане на постъпилите предложения
остават само 12 дни, от които 7 са неработни. Освен това се засягат правата на гражданите, защото се дава превес на интересите на застрахователите пред тези на собствениците и водачите на
МПС.
Омбусманът изтъкна, че проектът не предвижда ясно разграничение между собственика и водача на МПС при определяне размера на премията. "Оказва се, че собственикът на МПС отговаря за нарушение,
извършени от други лица, вписани като водачи в полицата на автомобила, като малус точките на другите водачи се отразяват върху размера на премията му, без самият той да е допуснал нарушение", смята
още общественият защитник.
На другия полюс са застрахователите, които харесаха новия модел и представиха леки корекции. Според тях се въвежда най-лекия вариант на системата, базиран само на по-тежки нарушения на правилата за
движение по пътищата. През следващите години той ще се разшири и с други провинения и история на щетите, прогнозираха от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).
От съобщението на КФН става ясно, че след като съберат предложения и коментирати експертите от комисията и министерствата ще ги обсъдят и едва след празниците, ще качат окончателния проект отново
за едномесечно обществено обсъждане. Така приемането на "бонус-малус" може да стане едва след изтичането на посочения срок и обнародването ѝ в Държавен вестник, което се очаква да се осъществи не
по-рано от месец март 2020 г.
От съобщението на КФН става ясно, че в началото на декември е имало експертно обсъждане на проекта, на което са присъствали АБЗ, Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция
"Безопасност на движението по пътищата”, "Институт за пътна безопасност", Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. На обсъждането експертите са подкрепили модела и са предложили
подобрения в системата.
Всички страни се обединиха около основната цел, че трябва да се внедряват нови инструменти за намаляване на броя на жертвите на пътя в България. От началото на 2019 г. до края на октомври, според
данните на МВР, катастрофите са над 5000, като при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6800, пише още в съобщението до медиите.
