Освен това страната ни трябва да постави темата за отношенията между страните от еврозоната и тези извън единната валута като основна за българското председателство на ЕС през 2018 г.
Десет години след присъединяването на България, Европейският съюз (ЕС) e в режим на оцеляване. Британският референдум юни т.г. е свидетелство, че сме изправени пред процес на постепена
фрагментация. Брекзит създава опасен прецедент, който може да отприщи центробежни сили. Това сочи доклад на Димитър Бечев и Ивайло Яйджиев, озаглавен "След Брекзит: България в Европа на няколко
скорости". Докладът ще бъде представен утре на кръгла маса, организирана от Гражданския съвет на Реформаторския блок и Института за европейски политики (ИЕП).
За да реагира адекватно на кризата, ЕС трябва да заложи на принципите на гъвкавост и диференциация, се казва още в доклада. Но вариантът "Европа по избор" създава стимул всички държави-членки да
търсят максимум ползи, без да допринасят в пълна степен за общия напредък. България e изправена пред изпитание. Нейното благосъстояние и политическа тежест е в пряка зависимост от капацитета
на брюкселските институции да прокарват съвместни политики и да изравняват, доколкото могат, дисбаланса между малки и големи и бедни и богати в ЕС.
Новият доклад на Института за европейски политики разглежда три основни подтеми: преките последици от решението на Великобритания да излезе от Евросъюза; връзката с процеса на задълбочена
интеграция в еврозоната; отражението върху външната политика на ЕС. Докладът прави препоръка, че за България е изключително важно най-много преговорни процеси да протичат в рамките на европейските
институции, а не извън или паралелно на тях. Именно Брюксел предоставя правила и процедури, засилващи ролята на малките и уязвими държави-членки за сметка на по-големите и силните. Страната ни
трябва да заеме ясна позиция, която да подкрепя баланса между страните в и извън еврозоната без разделение на "две или повече скорости". Конкретните мерки, които София може да вземе в тази насока,
включва присъединяване към Европейския банков съюз, което едновременно ще подобри местния банков надзор и ще даде заявка и модел за "гъвкаво" участие в институции, свъзани с еврозоната, без
присъединяване към единната валута. Освен това, според авторите на доклара, трябва да настояваме Европейският банков орган, който до момента се помещаваше в Лондон, да бъде преместен в страна извън
еврозоната, например Полша. Не на последно място страната ни трябва да постави темата за отношенията между страните от еврозоната и тези извън единната валута като основна за българското
председателство на ЕС през 2018 г.
България трябва да способства за разработването на гъвкави форми на сътрудничество, които да позволят Великобритания да продължи да участва в общи политики в сфери като отбрана, вътрешна и външна
сигурност, енергетика, вътрешни работи, се казва още в доклада. Отношенията ни с Турция и Русия пък трябва да се развиват не чрез преговори на двустранна основа, а през институциите на ЕС и
инициативи на европейско ниво, се казва още в доклада.
