Отдавна се изработва повече, отколкото се получава. Над 40% от всички наети получават заплата до 1000 лева. Нискоквалифицираните работници се увеличават паралелно с ръста на МРЗ. Трудът догонва ценовите равнища. Механизмът на увеличение на минималната заплата трябва да се промени - да се вземат предвид 6-8 месеца от тази година, а не от миналата. Това каза Пламен Димитров от КНСБ за предаването "Твоят ден" по Нова Нюз.
По думите му между 10 и 12% от населението притежава собствен бизнес. "Ръстът на МРЗ ще бъде малко под 20%. Не е толкова рекордно, имали сме подобни проценти. Увеличението в ЕС на 10 членки е над 20%. 3 от тях пък имат над 30% ръст. Към момента увеличението е напълно логично, ще даде възможност за допълнителна конвергенция на доходите на над 1,5 млн. българи", заяви той.
От своя страна Васил Велев от АИКБ уточни, че в някои сектори средният ще бъде по-малък от минималния доход. "Вариант е да се плащат еднакви заплати на всички или да се плаща в сивия сектор - в брой. МРЗ трябва да се изработи, не бива да се увеличава административно", смята той.
Според него МРЗ трябва да се договаря по икономически дейности. "Имаме голяма диференциация на средните заплати в различните сектори. В IT сектора е над 4000 лева, в енергетиката и финансите средно 3000, в туризма и охранителния сектор - около 1000. Сумата на минималната работна заплата се получава от средната заплата за последните 4 тримесечия. След това се дели на 2, така се получава около 900 лева. При по-динамичните икономики, между 30-40% е съотношението между минималната заплата и средната", коментира Велев.
