Средногодишната инфлация ще достигне 2,6 % тази година и ще се забави до 2,4 на сто догодина, показва Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, цитирана от БНР.
Според нея икономиката ще отбележи ръст от 2.2% през 2024, който ще се повиши съответно до 2,8 и 3 на сто през следващите две години.
Финансовото министерство прогнозира увеличаване на работните места, най-вече в сектора на услугите. Прогнозата, публикувана по-рано през седмицата, е с данни до 15 ноември и има базов и алтернативен сценарий с влошени показатели, основно заради динамиката във външната среда. При основния сценарий, където инфлацията се забавя и икономиката плавно расте, разходите за труд се покачват и са водещ принос за индекса на потребителските цени, който – тази година ще бъде 2,6 на сто средногодишно, а догодина ще се забави до 2,4 на сто.
Резултатите от симулацията при осъществяване на геополитическите рискове и повече протекционистки политики при международната търговия показват, че инфлацията може да бъде по-висока спрямо базовия сценарий с 1 и 0.5 процентни пункта, съответно през 2025 и 2026 г., а растежът на реалния БВП ще бъде по-нисък с 0.4 процентни пункта през следващите две години.
Номиналният БВП ще бъде по-висок през 2025 г. поради по-високия дефлатор, но в периода 2026–2028 г. ще остане по-нисък спрямо нивото в базовия сценарий, прогнозират от финансовото министерство.
Есенната прогноза е изключително важна, тъй като върху нея стъпват и разчетите за бюджета за догодина. Все още неговият проект не е оповестен, но министърът на финансите Людмила Петкова анонсира, че това ще стане следващата седмица.
