Представители на ръководствата на организациите–членове на Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ проведоха среща с министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, на която обсъдиха приоритетите на АОБР за 2023г. и взаимодействието между МИР и бизнеса.
Министър Стойчева представи приоритетите на министерството, като заяви: "За нас доброто взаимодействие с бизнес средата е ключово. Надявам се тази среща да е началото на активен диалог и на регулярни срещи занапред. Разчитаме много на вашата обратна връзка, защото ние трябва да работим заедно, така че страната да се придвижва напред".
Министър Стойчева очерта пет приоритета пред екипа й. Сред тях са превръщане на България в дестинация за високотехнологични инвестиции и интелектуален капитал, изграждане на устойчива основа за развитие на предприемаческата и стартъп екосистема, създаване на възможности за стимулиране на ключови сектори с високa добавена стойност, въз основа на научноизследователска и развойна дейност, технологичен трансфер и образование, създаване на благоприятна среда за устойчив икономически растеж, включваща всички заинтересовани среди по модела на т. нар. "отворена иновация". Министър Стойчева посочи още, че се изготвя анализ и оценка на всички инструменти и мерки, с който разполага министерството чрез неговите структури, за да се реализират в пълна степен политиките в посока зелен, дигитален и социално справедлив преход.
"Благодарим Ви за бързата реакция и за възможността да представим приоритетите на АОБР в областта на иновациите и растежа" заяви главният секретар на БТПП Васил Тодоров. Той акцентира върху важността на приемане на Закона за насърчаване на научните изследвания и на иновациите, който вече е преминал обществено обсъждане.
Главният секретар на БТПП изрази позиция, че при бъдещо финансиране на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност е необходимо да се въведе ясен регламент относно ползването на обектите на индустриалната собственост, създадени в сътрудничество между предприятията и научните организации, като се въведе разделителна линия относно възможността предприятията свободно да ползват обектите в своята дейност, а научните организации да ползват резултатите в своята бъдеща научна дейност. Акцент бе поставен и на необходимостта от повишаване на броя на малките и средни предприятия и организации, финансирани по програма "Хоризонт Европа" 2021-2027 и извършване на анализ на малкия брой български бенефициенти, спечелили досега проекти по рамковите програми на ЕС.
Васил Тодоров наблегна и на необходимостта от насърчаване на клъстерните структури, които са един изключително полезен инструмент, прилаган в Западна Европа за институционализиране на взаимодействията между предприятията и научните организации, и насочен към създаване и развитие на продукти или групи продукти.
Главният секретар на БТПП посочи, че е необходимо сроковете, предвидени за старт на бъдещи процедури, посочени в годишните работни програми на Комитетите за наблюдение, от инструктивни, да се трансформират в задължителни за управляващия орган на съответните програми.
