Неблагоприятни психосоциални фактори на работното място заедно с повишено ниво на стреса влияят отрицателно на сърдечносъдовата система. Заболяванията, свързани със сърцето и кръвоносните съдове (коронарна болест, мозъчно-съдова болест, ревматична болест на сърцето и др.), могат да доведат до инсулт и да завършат с фатален край.
Сърдечносъдовите заболявания водят до високи разходи за лечение и натоварват здравната система, повишават дните в болнични, което от своя страна намалява производителността на работната сила.
Наскоро Евростат обяви тревожна статистика, според която през 2020 година в ЕС България е страната с най-висок дял на смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания – 61% от всички починали.
Стресът на работното място може да е сред причините за възникването им. Когато сме под прекомерен натиск и чувстваме, че няма да се справим в срока поставен от работодател или липсва подкрепа от колеги, приятели, може да се стигне до ситуация, в която сме изложени на висок риск от разболяване. Признаците на стрес са: човек се чувства разстроен, чувство на страх, безпокойство, паника, учестен пулс, сухота в устата, главоболие, проблеми със съня и др.
Освен стреса на работното място в основата на сърдечно-съдовите заболявания е и неблагоприятният начин на живот, като тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотици, липса на физическа активност и други, ускоряващи атеросклерозата и метаболитната дисрегулация.
КНСБ напомня на своята интернет страница, че дългите часове работа (55 часа/седмица и повече) водят до 1,1 пъти по-висок риск от сърдечно-съдовите заболявания и 1,3 пъти по-висок риск от инсулт в сравнение с работещите по-малко часове.
Изследвания показват, че при повече от 5 години работа на смени се наблюдават 1,07 пъти по-висок риск от ССЗ за всяка допълнителна година работа. Нощните смени в дългосрочен план се свързват с 1,1 до 1,2 пъти по-голям риск от предсърдно мъждене и коронарна болест на сърцето.
