„Разработваме информационно приложение за смарт телефони и таблети, за пътните участъци в страната, правим автоматизирано преброяване на автомобилите по пътищата, въвеждаме и електронни табла“, казва регионалният министър
"Работим за изграждането на около 140 километра магистрални участъци през тази година и на над 340 километра пътища в цялата страна. България отдавна трябваше да построи магистрален пръстен, защото в Европа няма страна без магистрали". Това коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването "Тази сутрин" на бТВ. Тя обясни, че тази година ще бъде завършена изцяло автомагистрала "Марица", трите участъка с обща дължина около 80 километра и двата лота на автомагистрала "Струма" - по направленията Дупница – Благоевград и Сандански – Петрич.
Другият приоритетен инфраструктурен обект за правителството е доизграждането на автомагистрала "Хемус", като усилията на екипа на МРРБ са насочени още този месец да бъде обявена тръжна процедура за избор на изпълнител на участъка от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч, който е около 60 км, а през лятото да започне и реалното строителство, обясни Павлова. Тя подчерта, че срокът за завършването на участъка е 2 години.
"Амбицията ни е 2015-та година да достроим и пътен възел "Шумен – Белокопитово", за да осигурим безпроблемното преминаване както в посока Русе, така и по автомагистрала "Хемус", обясни още министърът. По думите й до 2020г. правителството ще положи всички усилия, за да осигури финансирането на още около 250 километра от аутобана по линия на Световната банка.
Другите стратегически важни пътни обекти са София – Калотина, София – Видин и Търново – Русе, за които ще се търси финансиране по линия на публично–частното партньорство, както и по т.нар. План Юнкер, подчерта Павлова и добави, че средства ще се търсят и от фонд "Инфраструктура". По думите на министъра тази година трябва да бъде завършен и обходният път на Монтана.
От 2017-та година се планира въвеждането на т.нар. тол система по републиканските пътища, стана ясно от интервюто на министъра. По думите й до края на тази година трябва да се разработи бизнес модел на системата, през 2016-та година да бъде избран инвеститор, на принципа на публично-частното партньорство и от 2017-та година да стартира реално системата. По този начин, тези които най-много рушат ще плащат повече, приходите ще бъдат използвани за изграждането на нови пътища и поддръжка на съществуващите, обясни Павлова.
Тази година освен строителството на пътища ще бъде разработено специално информационно приложение за смарт телефони и таблети за републиканските пътищата в страната, стана ясно още от думите на Лиляна Павлова. "Надявам се през лятото да въведем тази система", подчерта тя и още: паралелно с това вече извършваме автоматизирано преброяване на автомобилите по републиканската пътна мрежа, предстои въвеждането и на информационни електронни табла, за да получават пътуващите информация за съответното пътно направление отворено ли е и има ли някакви проблеми по него."
"На територията на България не се строи по проекта "Южен поток", а строителни разрешителни са издавани и продължават да се издават за преминаване през акваторията на България", съобщи министър
Павлова.
Друг акцент в работата на ведомството през тази година ще бъде санирането на многофамилните жилищни сгради, стана ясно от интервюто на министъра. Тя подчерта, че правителството е осигурило 1
млрд.лв. гаранция за създаването на фонд за саниране на жилищата, като ще се започне с най-големите и най-проблемните жилища – панелните. "Сега нещата са в ръцете на общините, а кметовете трябва да
бъдат активни и да стартират избора на изпълнители за саниране на жилищните сгради", каза още Павлова. Освен това възможност да санират жилищата си хората ще имат и по Оперативна програма "Региони
в растеж", по която до 2016-та година ще могат да кандидатстват за финансиране. По проекта за енергийно обновяване на домовете, по досегашната оперативна програма - "Регионално развитие" министърът
изрази надежда, че тази година ще бъдат санирани около 100 сгради.
В заключение регионалният министър беше категорична, че най-важно в работата на правителството е да има добра комуникация. "В рамките на екипната работа нещата се случват по добър начин, винаги има критични точки, по които да се дебатира, важното е да има диалог", заключи министърът по отношение на коалиционната политика.
