Два текста от Закона за
застраховането и един от Закона за туризма да бъдат обявени за противоконституционни, настояват от Съюза на застрахованите в България. Те вече са разпратили своите мотивирани предложения до
президента, Министерския съвет, главния прокурор, Върховния административен съд, Върховния касационен съд и парламентарно представените групи.
Според председателя на Съюза на застрахованите в България Георги Бакалов с чл. 47а от Закона за застраховането се създава една пседвопотребителска помирителна комисия.
Съгласно параграф 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби към ЗЗ Асоциацията на българските застрахователи е сдружение с идеална цел, в която членуват застрахователите, получили разрешение по този
закон.
По своята същност т. нар. помирителна комисия прилича повече на административно производство, тъй като решаващият орган е този, от който застрахованият се оплаква, твърди Бакалов.
В чл. 47а, ал. 1 се посочва, че се създава помирителната комисия по жалби и оплаквания на застраховани лица, докато в ал. 3, т. 1 са посочени и кандидатите за застраховане. Същото задължение за
разясняване правата на кандидатите за застраховане имат и застрахователите, застрахователните брокери и агенти, коментира Бакалов. Подобно дублиране води до заблуждаване на застрахованото лице или
кандидата за застраховане и нарушава правата на потребителите, твърди Бакалов.
Според него още по-обезпокоителен е текстът на чл. 47а, ал. 5, изр. 2: Жалби срещу застрахователи може да се подават пред Агенцията за застрахователен надзор, ако в тримесечен срок от сезиране на
комисията тя не е предприела съответните действия. Практически е въведена задължителна процедура, предхождаща подаването на жалби срещу застраховател пред Агенцията за застрахователен надзор.
Застрахованият би трябвало първо да подаде жалба пред помирителната комисия и едва след изтичане на тримесечния срок може да подаде жалба пред АЗН. Жалба по чл. 22б, ал. 1, т. 2 от Закона за
застраховането се подава, когато са застрашени интересите на застрахованите лица. Вместо веднага да получи защита чрез разглеждане на жалбата му, застрахованият ще трябва да мине през
нововъведената процедура, коментира Бакалов. Последната може да завърши и с мълчалив отказ да бъде разгледана жалбата. Това е нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България -
законът не само че не защитава застрахования потребител, но и въвежда по-неблагоприятен ред за защита от досегашния. Нарушен е и чл. 56 от Конституцията на Р България - пряко и непосредствено е
нарушено правото на защита на потребителя и са застрашени неговите законни интереси.
Наименованието на новосъздадения орган е същото, както и в Закона за защита на потребителите и Закона за правилата за търговия /ЗЗППТ/. Това може да подведе потребителя, тъй като зад едно и също
наименование стоят съвсем различни по своята същност помирителни комисии
С текстовете на ЗЗППТ са създадени помирителни комисии, в които участват както представители на застрахователите, посочени в закона като търговци, така и представители на потребителските сдружения
по същия закон. Важно е, че участието е на паритетен принцип - по един представител от всяка страна. Това създава много по-големи гаранции за защита на правата и законните интереси на
потребителите, отколкото псевдопотребителските помирителни комисии по Закона за застраховането.
Другият текст от Закона за застраховането, който Съюзът на застрахованите в България настоява да бъде отменен, е текстът на чл. 22, ал. 1, т. 9.
Чл. 22. /1/ Агенцията за застрахователен надзор:
9. Определя минималния размер на застрахователните премии по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и по застраховка Гражданска отговорност на собствениците, ползвателите,
държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина.
Тази разпоредба води до нарушаване на свободната стопанска инициатива, създава монополно положение и най-вече пряко уврежда правата на потребителите, застраховани лица по задължителната застраховка Гражданска отговорност, твърди Георги Бакалов. Определянето на минималния размер на застрахователните премии по задължителните застраховки Гражданска отговорност и Злополука става на административен и непазарен принцип, допълва Бакалов.
Размерът на застрахователната премия на задължителните застраховки Гражданска отговорност зависи и от степента на риска при различните рискови фактори и обстоятелства, както и от размера на изплатените обезщетения за нанесени щети в предходен период. Нанесените щети са най-често резултат от поведението на водачите на МПС. При сегашното положение са приравнени застрахованите, които не са причинили никакви щети в предходните години, с тези, които често нанасят щети. Размерът на премиите и при двете категории застраховани е един и същ. Безспорен е и фактът, че
* степента на риска е
по-ниска при един опитен водач на МПС, отколкото при един начинаещ
* по-ниска е при жените, отколкото при мъжете
* по-ниска е при рядко, отколкото при често ползване на МПС
* по-висока e при определени типове МПС.
Наложителното равнопоставяне на тези категории, произтичащо от еднаквите премии за всички, пречи на свободната стопанска инициатива при образуване на коректни цени и е против икономическите
интереси на потребителите, коментира Бакалов.
Съюзът на застрахованите оспорва и чл. 24, ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/.
Чл. 24. /2/ Туроператорът или туристическият агент сключва с туриста от името и за сметка на лицензиран застраховател задължителна застраховка Медицински разходи при болест и злополука на туриста
при пътувания извън страната.
Въпросната застраховка е изключително специфична. Тя покрива рискове, свързани със здравословното състояние на пътуващия в чужбина, което при повечето хора е различно. Лицензираните застрахователи
предлагат този вид застраховка с различни покрити рискове /дори с допълнителни покрити рискове по споразумение със застрахования/ и с различни изключения към тях /при остри и хронични заболявания,
зъболечение/, с различен начин на покритие /със или без асистанс/, с различни възрастови ограничения, с различни тарифи, отстъпки и начин на обслужване. Горното обстоятелство изисква от потребителя
да избере застраховател и застрахователен продукт според собствените си потребности. В противен случай е застрашен не само икономически, застрашени са неговият живот и здраве, твърди
Бакалов.
Обстоятелството по чл.
24, ал. 2 от Закона за туризма не е свързано със задължение за туроператорите в качеството им на застрахователни агенти да сключват договори с повече от един застраховател за повече от един
застрахователен продукт. Това означава, че ако туроператорите не оферират компетентно с разнообразни застрахователни продукти, на желаещия да пътува потребител може да му бъде наложена неподходяща
за него застраховка, която при застрахователно събитие може да се окаже фатална за живота му, за здравето му или за финансовото му състояние. Потребителят е също така очевидно икономически ощетен,
когато вече е направил по друг повод своя оптимален избор за дългосрочна медицинска застраховка директно при лицензиран застраховател, но за да ползва услугите на туроператора, ще бъде принуден
повторно да се застрахова, допълва Бакалов.
КАКВО ГЛАСЯТ СПОРНИТЕ ТЕКСТОВЕ
Чл. 47а. /1/ Асоциацията на българските застрахователи създава на свои разноски помирителна комисия за сигнали и оплаквания на застраховани лица.
/2/ Членовете на
комисията можe да бъдат лица с висше юридическо образование или с поне 3-годишен опит в застраховането. Те са независими при изпълнение на своите функции и вземат становищата си по съвест и
убеждение в съответствие със закона и обстоятелствата по преписката.
/3/ Членовете на комисията:
1. Разясняват правата на застрахованите и на кандидатите за застраховане.
2. Разглеждат сигнали и оплаквания във връзка с нарушения на застрахователите.
3. Посредничат за извънсъдебно решаване на спорове между застрахованите и застрахователите.
/4/ Производствата пред комисията са безплатни.
/5/ Становищата на членовете на комисията нямат обвързваща сила и не възпрепятстват правото на иск пред съда или арбитража. Жалби срещу застрахователи можe да се подават пред Агенцията за
застрахователен надзор, ако в тримесечен срок от сезирането на комисията тя не е предприела съответните действия.
/6/ Комисията представя доклад до Агенцията за застрахователен надзор на всеки три месеца.
/7/ Агенцията за застрахователен надзор издава указания за прилагането на тази глава.
