Национална минимална заплата за всички сектори, различните професии с различни ставки от догодина
Таванът на осигуровките ще се променя според инфлацията и средния осигурителен доход. Това предвижда Национално тристранно споразумение между правителството, социалните партньори, национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, обобщава в. Монитор. Документът бе подписан вчера, като след парафирането премиерът Бойко Борисов коментира: "С този акт на добра воля на работодателите, синдикатите и правителството проявяваме разум. Много е сложно и никой сам не може да се справи. С общи усилия, ако можем да се измъкнем от кризата, предизвикана от COVID-19, ще е добре". Той изрази също така благодарност към всички участници в процеса по подготовката и финализирането на споразумението, което съдържа 40 мерки в пет ключови сектори за икономическото развитие на страната ни – бизнес среда и икономика, енергетика, европейската зелена сделка, демографията, образованието, пазара на труда и трудова миграция, а също политики за социална защита.
От 2021 г. минималната работна заплата да се договоря според професията. Това е заложено в споразумение между властта, бизнеса и синдикатите за икономическото развитие на страната, подписано в
Министерския съвет. Социалният министър Деница Сачева поясни , че идеята е минималната работна заплата да остане, но няма да е универсална за всички, а тя да се договаря двустранно между синдикати
и работодатели за съответната икономическа дейност.
Според залегналото в споразумението максималният осигурителен доход ще се променя от 2022 г. с 50/100 от ръста на инфлацията и с 50/100 от ръста на средния осигурителен доход, обясни пред "Монитор"
икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова. Тя уточни, че по този начин се индексират в момента пенсиите по т.нар. швейцарско правило. Към днешна дата максималният осигурителен доход е
3000 лева. Ако схемата влизаше в сила сега, то при нарастване на пенсиите с предвидените 6,7% от 1 юли тази година, то с толкова би нараснал и максималният осигурителен праг – т.е. от 3000 лева той
би станал 3201 лева, разясни Григорова.
С приетото споразумение се предвижда също така въвеждането на национална минимална работна заплата за абсолютно всички сектори. От догодина ще има и различни ставки на минималната работна заплата
за различните професии.
Тези ставки обаче няма да могат да са под въпросния национален минимум. "Считаме, че е дошъл моментът да сложим малко ред в приходната част на държавното обществено осигуряване и да въведем
прогнозируемост за това кой какви осигурителни вноски ще плаща. Особено за максимални и минимални прагове за професии, които не могат да бъдат обект на договаряне", посочи по време на подписването
председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, давайки за пример самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите. "Те се осигуряват на доходи, различни от
получаваното, и после получават минимална пенсия, които не им стигат за нормално съществуване, обясни той. Това, което ще направим за тях е първо минималните им осигурителни прагове да достигнат
минималната работна заплата, т.е. да се изравнят с всички останали работещи. След това, нарастването на минималните им осигурителни вноски да става по Швейцарското правило. Същият подход предлагаме
от 2022г. да бъде въведен и за максималния осигурителен доход", обясни Манолов.
Според решението всяка година профсъюзите и работодателите ще договарят минималната заплата, но паралелно с това и минималното заплащане по отрасли. В момента тя се изчислява административно от
държавата и е в размер на 610 лв.
"Смисълът на подписаното споразумение е да се увеличават доходите в България и то най-вече на осигурителните доходи, защото това което е ясно, и виждаме и в момента е, че много работодатели
осигуряват своите служители на минималния осигурителен доход. Голяма част от работодателите в България използват минималната работна заплата, въпреки че хората не работят за нея", коментира пред
"Монитор" министърът на труда и социалната политика Деница Сачева. Тя уточни, че подписаното предвижда да се стартират двустранни преговори между синдикати и работодатели, за минимални заплати по
икономически сектори, т.е работодателските и синдикалнтите организации ще се договарят на централно ниво. "Цялата философия на това е да се увеличава в голяма степен колективното трудово
договаряне, а държавата да има арбитърска роля, а не да определя административно възнагражденията. Ще се създаде механизъм недопускащ отказ от преговори, това е записано в текста на споразумението,
а целта е да стимулираме колективното трудово договаряне, и да може и там където няма работодателски и синдикални организации да има", каза още Сачева. В края на годината най-рано, когато приключат
преговорите между социалните партньори ще се внесат текстове свързани с минималните заплати, за гласуване, ако има споразумение, каза социалният министър. Минималната работна заплата съществува и в
момента, но това което трябва да бъде направено е да се изработи прозрачен механизъм за нейното бъдеще. Това което се случваше през последните години е, че синдикати и работодатели не можеха да се
споразумеят за минимална работна заплата, и на практика правителството вземаше решения.
От коментарите на участниците в подписването стана ясно, че всички страни са направили компромиси, за да може да се стигне до парафирането на документа. Така например работодателите са оттеглили
точката за нов механизъм за заплащането на първите три дни от болничните на работещите. Така, те ще продължават да се поемат към момента от бизнеса. Държавата пък е направила компромис с излизането
на домакинствата на свободния пазар на ток.
